Out and about

with No Comments

В момента усещам повече негативен ефект от социалните мрежи (в частност Инстаграм), както върху мен, така и върху другите около мен. Казват, че за да предприемеш „Инстаграм детокс“ то освен себе си, трябва да погледнеш и как приятелите ти се държат спрямо социалната мрежа. Не наричам отсъствието ми от Инстаграм експеримент, нито детокс. Наричам го нужда да излезна от там, да се махна. Снощи преди да си легна изтрих приложението.

От доста време насам изгубих смисъл в Инстаграм. Миналата година се отвратих от идеята за следването, да имаш последователи, буквално да си ги просиш, да ги броиш, да следиш кой те е махнал, да му търсиш сметка, постоянно да се тагваш на fancy места или просто да се тагнеш дори „вкъщи“. Отвратих се от излишната и толкова изкуствена поза по снимките. От малоумните заглавия под тях. От броя на харесванията. От изкуствените генератори на последователи и харесвания. От внимателното подреждане на снимки, които трябва да са в едно и също настроение, тематика и гама. Post like follow comment post like follow comment post like follow comment notification notification notification

Не, благодаря.

Това вече не е споделяне, а завиране в лицето. Това не е показване в добрия смисъл на думата, а „ела и ме виж ти мен, аз колко съм хубава, красива, богата, успяла, щастлива, модерна, здравословна, специална, луксозна, ексклузивна“. Постоянно сравняване на кой е по-по-най. Постоянно показване и гледане. Нужда да се покажеш в цялата си фалшива перфектност и цялото си измислено щастие. Ако не покажеш какво ядеш, къде, с кой, какво си си купил, къде си бил, какво правиш… ами не се е случило. Направи го отново, но този път не забравяй да го постнеш.

Защо трябва да си губя времето във виртуална негативна енергия, когато реалният ми живот е супер позитивен и си прекарвам добре?!

Миналата година ми отне два дни да махна всички последователи, които не познавам. Тази година ми отне 1 секунда да изтрия приложението. И не казвам, че никога повече няма да го използвам. Искам да се откъсна за момент. Искам да видя дали има смисъл. Нали уж оценяваш нещо, когато го изгубиш :D.

Спомням си в началото когато приложението излезе. Бях в 10 клас, направихме си профили с моята приятелка. В началото беше много яко. Появиха се приложения за правене на колажи, обработвахме снимки само с филтрите в Инстаграм и си пишехме големи глупости под постовете. Бяхме с прякори, никой не си пишеше истинското име. Който се регистрираше с името си, не беше за Инстаграм. Тогава се постваше рядко, влизаше се рядко, нямаше сторита, нямаше чат. Споделяш яка снимка с ефект. Това е. И #like4like #follow4follow бяха най-големите загубеняци. А 300 последователя бяха… ехееее войска.

После започна споделянето на стайлинги, места, храна. Но идеята беше хубава. И всичко беше много позитивно. Нямаше спонсорства. Нямаше „фукане“ и сравняване. Всеки профил беше различен. Беше интересно и позитивно. The cool kids owned the place. Но всичко cool, накрая си става чист fool.

Всичко това вече го няма. Сега това е панаир на суетата. Всъщност, Фейсбук вече е много по-добре от Инстаграм. А едно време….

Махнах хората, които не познавам. Спрях да ходя на места, които не харесвам. Опитвам се да спестявам пари. Казах „не“ на fast fashion и отказвам да купувам буклуци, които да ги хвърлям след това, но да ги имам с идеята да имам, защото трябва нещо ново. Защото съм подвластен консуматор. Опитвам се да купувам малко, но стойностни неща. Опитвам се да се откъсна от лошата страна на социалните мрежи. Опитвам се да достигна до луксозния живот в 21 век, който е privacy, уединение. Това е луксът в днешно време. Лукс е да си живееш живота както искаш, без да си подвластен на хората и на модата. Лукс е да си себе си. А най-връхната точка е свободата.

Аз съм свободна да бъда себе си.

Leave a Reply