Mother Nature

with No Comments

В последните години сме свидетели на потресаващи и ужасяващи природни бедствия: опустошителни пожари, наводнения, земетресения… И колкото и жертви да има след това, и колкото трагични да са последствията, аз имам чувството, че всичко това не е случайно.

Инстинктивно задаваме въпроси и обвиняваме дадени хора. Чудим се дали палежите не са умишлени или по непредпазливост. Питаме се как така пожарите и наводненията не се овладяват от властите. Обвиняваме тях. Не разбираме защо хората не са избягали по-бързо. И сме масово убедени, че всичко и могло да бъде избегнато, ако…

А може би трябва приемем, че сме слаби и безпомощни пред природата. Тези трагедии показват, че колкото и да се развиват технологиите, колкото и да са бързи колите, колкото и самолети с вода да има, колкото и да е добра инфраструктурата, то пред природата спасение няма. Ние сме абсолютно никой. Нищо не може да спре стихиите, ако те сами не поискат да спрат.

Ние сме част от тази природа. Човешкият вид принадлежи на природата. Но колкото повече се опитваме да се откъснем от нея, то толкова повече се самоунищожаваме.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *