In The Woods

with No Comments

Звучи много възрастно да използвам думата “почивка”. На 20 години не ходя на почивка. Освен, че звучи възрастно, звучи и смешно. Няма от какво толкова да си изморен на 20, за да си почиваш от нещо.

Звучи твърде отчайващо да използвам думата “бягство”. От какво ли бяга някой млад, когато толкова лесно може да промени това, което го задушава и отчайва.

Но, ако имаш нужда от почивка или да избягаш, то балканът е най-подходящото място за това. Същото важи и за тези, които имат нужда от настройка на чакрите и духовните пътища.

Screen Shot 2016-08-09 at 10.06.59 PM
Омая
Screen Shot 2016-08-09 at 10.08.37 PM
Омая

 

Тук споделям своето пътъване в Родопите. Винаги съм предпочитала морето пред планината, шума пред тишината, но този път беше различно. Сякаш съм станала по-зряла, за да усетя безкрайната интелигентност на природата, геният на планетата ни. Има нещо толкова екзотично във виенето на тесния път по склона, нещо толкова тайно зад хълмовете в хоризонта. А малките селца и градове изглеждат
толкова различно. Или поне за мен, човекът от града, който все си е седял в него, са странни. По-точно животът там ми изглежда толкова различен, толкова елемнтарен и в същото време толкова сложен. Дали пък животът в града не ни прави безпомощни инвалиди извън него?! Факт е, че видях децата, които играят и викат посредата на шосето. Така че спокойно, част от днешните деца също играят навън. Видях и хората седнали на пейката в центъра, като по старите филми и картини. Минах и през селски събор, на който продават всичко от кебапчета до миксери и гащеризони за монтьори докато свири народна музика. Но най-хубавото е, че хората изглеждат загрижени и любопитни, нещо, което липсва в града. Тук ще ти помогнат, ще те поканят някъде или ще те огледат от петите и като стигнат до главата ще ти се ухилят и искаш, не искаш и ти ще им се засмееш, и усещаш лекота, все ти е тая. А е толкова хубаво понякога да ти е леко, без да ти пука, както се казва на жаргон, и просто да се хилиш.

Язовир Доспат
Язовир Доспат

 

Красотата на Родопите е безкрайна, величествена планина, вкусна, истинска храна, легенди, поверия и добродушни хора. Безценно. Не ни е чак толкова лоша държавата, и пътищата не са ни чак толкова хубави и ливадите ни не са окосени и подредени под конец, но пък има нещо истинско и чаровно в това. 🙂

 

Kovachevitza
Ковачевица
Kovachevitza
Ковачевица

 

 

 

 

 

 

Leave a Reply