Cool People Can’t Die: NU ANCE

with No Comments

Nu Ance е млада, момчешка алтърнатив рок група. Доста готини, доста свежи, но вие сами ще се убедите малко по-надолу. Радвам се, че отново мога да ви покажа млади хора, които следват и постигат своите мечти. Хора, които обичат това, което правят. А те не правят, а творят. Силно се надявам, че някога такива хора ще бъдат мнозинство! Приятно четене!

 

BB: Здравейте! Бихте ли казали по нещо за себе си?

Борис Малеванов (БМ) барабани: Казвам се Борис Малеванов, на 19 съм и свиря на барабани за Nu Ance. В момента съм първа година студент в Техническия университет. С музика се занимавам от ранна възраст. В първи клас помня, че вече ходих на уроци по барабани и така 13 години бях под крилете на няколко учители, един от които е Ани Гитева. Преди по-малко от 5 години спрях да ходя на уроци и от тогава се занимавам само с групата.

IMG_6077

Теодор Иванов (ТИ): Аз съм Теодор Иванов, на 20 години съм. В момента съм втора година студент по музика в Лондон, специалност бас китара. Уча в ICMP, the Institute of contemporary music performance. От когато се помня съм запбиколен от музика. Първата група, която ми направи голямо впечетление, и така да кажа промени живота ми, беше Pink Floyd. Нещо, за което мога да благодяря само на семейството си. Когато реших да започна да свиря на бас китара бях на 14. Винаги съм искал да свиря на инструмент и благодарение на родителите ми това не си остана само мечта. Започнах уроци в читалище Петър Берон, под напътствието на Радослав Славчев, който запали страстта към инструмента в мен и от още първия ми урок разбрах, че музиката ще е нещо повече от хоби. След 2 години усърдно работене се присъединих към първата ми сериозна група “Мерудия”. С тях бях една година, благодарение, на което успях да изпитам от близо какъв е животът на музиканта.През това време се запознах и с останалите членове на Nu Ance и след няколко месеца свирене с тях вече знаех, че това не е поредната група, в която свиря, а нещо ,което искам да правя цял живот, Химията, която имаме е просто уникална. Не мога да си представя да съм в друга сериозна група в момента, не мисля, че някога ще намеря по-отдадени музиканти и по-запалени хора от тях.


Борис Иванакиев (БИ): Аз съм вокалиста, в момента уча поп и джаз пеене в НМА. Пея от малък, но започнах да го изучавам сериозно на 15-16 години. Горе-долу това е и възрастта, в която започнах да проявявам интерес към алтърнатив стила. От четиримата в Nu Ance аз съм най-късно присъединилият се член и се радвам, че се сработихме страшно бързо и то по уникален начин. Още на втората ни репетиция бяхме изработили парче. Вече сме от около година заедно и постигнахме страшно много. Според мен сме наистина добър екип.


Дени Попов (ДП): Аз съм Дени, китаристът на групата. Преди 7 години започнах да свиря на китара, но като че ли беше повече хоби, отколкото професия. Впоследствие разбрах, че това е моето призвание, така да се каже, хаха. Винаги съм искал да творя с много добри музиканти и за мое огромно щастие тази възможност ми се отдаде, по една или друга причина.

BB: Благодаря! А сега, бихте ли казали по нещо за групата?

БМ: От известно време, когато ни задават подобен въпрос се сещам за един пример, който обаче до момента не съм давал. В началото групата беше като една дипломна работа, която имаше своите изисквания към нея и съответно в един момент трябва да се реализира. Малко по малко всяко едно изискване, идея, план, задача и прочие с времето ги изпълнявахме и така в един момент бяхме стигнали до финалната част на реализацията. Сега вече развиваме готовата дипломна работа, така да се каже, и се надявам нейното развитие никога да не свършва. Примерът не е много уместен и могат да се дадът още много такива, но последното нещо, с което се сблъсках извън групата беше именно дипломна работа и затова се замислих.

ДП: Групата се сформира преди около 4 години, когато реално аз и Борис Малеванов (барабани) бяхме в друг състав, но се отделихме и решихме да започнем нов проект с доста по-модерно звучене. Имаше една дълга пауза в продължение на година, в която нищо не се случваше. В един даден момент решихме да видим дали изобщо нещо ще излезне от този целия проект и за първи път от година някъде се събрахме с идеята да изсвирим едни мои идеи и да видим дали си заслужава целият труд, който бяхме готови да положим. След като засвирихме, останахме доста доволни и оптимистични и оттам започнахме да търсим членове, защото разбрахме, че ще са ни нужни още хора, със същия заряд и енергия, за да успеем с творчеството. Пак може да се повторя, но наистина съм изключително радостен, че имам привилегията да свиря с хора като Тедо и Борис. Между другото, една от композициите, които изсвирихме тогава преди 4 години и още го имам записан в телефона под названието “Глас 025”, ще излезе в предстоящото ни EP.

БМ: В момента Nu Ance чисто и просто е начин на живот. Сега сме и семейство, макар и хора като Боби да са по-отскоро в групата, заразлика от хора като Дени и мен, чувствам всеки един от тях адски близък и нещо много повече от приятел.

image

BB: А как бихте описали NU ANCE. Например, Теодор каза Pink Floyd и аз като чуя името на тази група, веднага си я представям, с цялото космическо звучене, природата и т.н. Вашата група каква е, с какво се свързва?

БМ: Ами най-вече я свързваме с цветове и пъстрота. Именно оттам идва, малко или много, Nu Ance, което можем да свържем и с нюанси. Разбира се всеки от нас, когато свирим си е някъде в негов си свят и само той си знае какво вижда, но общо взето от това, което сме си говорили по темата е това. Така бих я описал огромна гама от чувства, емоции и цветове, които преливат.

БИ: На първо място ни отличава стилът. Наричаме стила си алтърнатив, защото е най-близкото, до което можем да го определим. Но според мен стилът ни е Nu Ance.

ДП: За мен уникалното в тази банда е това, че всички се стремим да звучим като Nu Ance. Страшно много време отделяме на sound и мислим, че до този момент го постигаме, ще разберем какво е мнението на хората след като пуснем и EP-то.

БМ: Колкото до уникалното, от край време работим по звученето и стила на групата. Всеки ни пита какъв ни е стилът и казваме машинално “аlternative rock”, но се надяваме с времето хората да разпознават стила ни като Nu Ance.

BB: А кои са вашите хора и какво искате да им кажете с музиката, която създавате?

БИ: Всяка музика е вселена. Това е нашата.

БМ: Стараем се нашата музика да стигне до колкото се може повече хора. Това е. Как ще стане само времето ще покаже. Забелязали сме, до колкото можем, че и на концертите ни има всякакъв тип хора -големи и малки и на средна възраст, това ни прави само щастливи. Не бих искал да се ограничим в определена таргет група – както дойде.

image

BB: Добре де, а тук не е ли трудно да пробие такава музика? По-скоро не са ли малцинство хората, които биха я разбрали. Например тук дори на поп изпълнителите им е трудно и някои от тях дори започват да приличат на чалга, за да им се обърне внимание.

БИ: В България определено пазарът за нашия тип музика не е голям, но се надяваме тук да е само началото. На европейско и световно равнище нещата не стоят точно така. За всеки влак си има пътници.

ДП: В България сме 10 години назад попринцип, като че ли тука хората не са създадени да оценяват новото, качественото. (имам предвид откъм рок сцената). Плюс това, тук се пласира тотална простотия. Когато ти е наложена тотална простотия и всичко около тебе е тотална простотия, няма как и ти да не прослушаш и да не се кефиш на простотията, за това тук, който търси ще ни намери, но определено не бихме искали да се развиваме в България.

БМ: Разбира се, че е трудно неуспорим факт. С Борис (вокали) преди време си говорихме, че качеството идва от търсенето и обратното, а като няма качество няма и търсене. Проблемът тук е комплексен и в нашия стил доста рядко се откроява нещо, което да си кажеш “уоу, това изби рибата” или “това е върхът”, в повечето случаи си казваш – “окей, това звучи добре”, просто добре. В крайна сметка зависи и кой какво си поставя като цели и има ли ресурса да ги постигне. Тук пазар има, но той е в коренно различен стил. Аз от край време твърдя, че чалгата вече замира. Сега има по-голям проблем, който от край време набира доста скорост. Проблемът е новата генерация рнб или бг поп музика, или както е там. Това е чалгата просто сложена в нова опаковка. И най-големият проблем е, че засяга масово подрастващите, младежта и ги ограничава изключително много. Впоследствие тези хора остават без елементарна музикална култура. А младежта – това е бъдещето, ако спра сега едно дете на улицата и го попитам знаеш ли коя е Гери-Никол или Криско, то със сигурост ще ми каже, но силно ме съмнява, че ако го попитам дали знае кои са Pink Floyd, то ще ми отговори. Тази тема засяга и родителското възпитание до една степен и от друга вече си е до средата на детето.

BB: Значи и вие, ако имате възможност ще се махнете от тук?

ДП: С най-голямо удоволствие (говоря като музикант, иначе дома си ми остава тук).

БИ: Без съмнение, да.

БМ: Да се махнем е силно казано. По-скоро да успеем да се развиваме и навън, и спокойно да си отваряме вратички в чужбина.

image

BB: Вие сте хора на изкуството, съответно, предполагам, че материалното не ви влече толкова много. Затова искам да ви попитам в какво вярвате, каква е вашата философия? И песимисмизъм, реализъм или оптимизъм?

ДП: Доста интересен въпрос. Вярвам в собствените си възможности и тъй като съм доста непохватен във всичко останало освен в музиката (и в спортовете ме бива, хаха), нямам друг изборо освен да гледам много оптимистично на нещата.

БИ: Аз се старая да съм реалист. Проблемът е, че в много отношения да си песимист и да си реалист на практика е едно и също.

БМ: На въпроса с песимизъм, реалност или оптимизъм. Аз търся баланса между реализма и оптимизма. Гледам никога да не съм песимист и се старая максимално да съм балансиран в живота и винаги се опитвам да допринасям в групата най-вече с оптимизъм и реализъм. Материалното никога не ни е влечало, то е неизбежна част от вас, но никога не сме го издигали на пиедестал.

ДП: А ако имаш, докато бъдеш пък е направо рай!

image

BB: Аз като момиче искам да кажа, че ако бях мъж в тази държава, трудно бих си харесал момиче. Вие какво ще кажете?

ДП: Вижте в половите кавги, там мъже – жени, каквито са мъжете, такива и жените. То и в младежите не знам каква е логиката да се напиеш на мотика и да се сбиеш като в няк’во стадо и да покажеш, че си тъпо животно, обаче си силно животно.

БМ: Ако не уважаваш себе си, няма как да уважаваш и хората около теб.

ДП: Има много свестни хора в тази държава аз съм се убедил, просто трябва да изчакаш момента, в който ще се намерите, не говоря само за връзка, ами попринцип. Аз в момента съм много щастлив с моята приятелка, която е изключителна и много се радвам, че се срещнахме. Факт е, че е доста по-различна от другите, но точно това ми харесва.

БИ: И аз съм се погрижил по въпроса. До мен е много добро, грижовно и любвеобилно момиче, с което се подкрепяме вече от доста време.

БМ: В нашата група от доста време насам се стараем да сме заобиколени и да се запознаваме с все повече креативни, свестени, интелегентни, сводобни и готини хора. 

BB: Тоест си имате своя стойностен кръг тук?

БИ: Да, Бобката го каза страхотно.

BB: Това е доста хубаво, защото все пак не всичко, очевидно, е толкова пропаднало в тази държава.

БМ: Ами с времето така си става. Колкото повече навлизаме в тази “индустрия”, толкова повече хора срещаме и повечето наистина си заслужават. И са страхотни хора, хора, от които можеш да се вдъхновиш, независимо с какво се занимават, хора, от които можеш да научиш нещичко. Абе, изобщо готини неща.

BB: А някога дали такива хора ще станат мнозинство?

БМ: Това си зависи изцяло от нас да ти кажа, защо не? Това е като да те питат “Ще свириш ли някога на Wembley?”, примерно. Ами защо не? Не е невъзможно.

БИ: Тук и реалистите ще кажат “Защо не.”

BB: А дано! И за двете!

БМ: Хаха беше в кръга на шегата , но ти благодарим!

ДП: Мерси, мерси! И ние се надяваме!

BB: Абе, няма лошо да си помечтае понякога човек. Какво пък толкова, на мен тези приказки за “стъпил здраво на земята” малко ме отблъскват.

ДП: Аз само това правя, хаха.

БМ: Едно нещо научих от както съм в тази групао. Най-хубавият план е музикалния, винаги имаш такъв, но той винаги се променя и това някак си е супер готино, но имаш план винаги. Странно е?!

BB: То това му е забавното на живота, все плануваш, а тя каква става…

БИ: Според мен именно мечтите ни водят напред. Ако не бяха те, нямаше да стигнем дори дотук.

ДП: Всъщност съзнанието и помислите ни водят там, където искаме да стигнем. Ако си мислиш, че нищо не става от теб, в крайна сметка и гений да бъдеш – нищо няма да стане от теб.

БМ: И това, което хората ни казват… Адски зареждащо е, така че хора, ако ни четете – благодарим ви за всеки един съвет, всяка една градивна критика или просто критика и всеки един аплодисмент и емоция и момент, който сме споделили с вас.

image

BB: Няма ли скоро да свирите някъде?

ДП: В момента работим по записите на дебютното ни EP, което предстои да излезе през 2016 година. Преди около 2 дена точно завършихме записите по една от песните, която ще я изкараме като 2ри сингъл. Естествено ще имаме участи я, със сигурност, като издадем краткосвирещия албум, но тепърва предстои да се уточняват дати. В момента сме изцяло задълбали на тема записи и се надяваме да изкараме наистина доста качествен продукт, който хората да оценят подобаващо.

БМ: И тук някой трябва да каже “Бъдете готови!!!”

БИ: Бъдете готови! Очакваме ви!

BB: Супер яко! Много ви благодаря!

Nu ANCE: И ние то благодарим!

image

 

 

logo21

Снимки източник: личен архив* запознайте се с правилата за ползване на съдържанието в блога!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *