Cool People Can’t Die: Мустафа Рамадан Мустафа – Муси

with No Comments

Темата за ромите е изключително деликатна. Ако трябва да съм честна, аз също бях до някаква степен резервирана към този въпрос. Напълно съм наясно с нещата, които те правят, с парите, които те използват и че до огромна степен те са тежест за държавата.

Но има едно „но“.

То се състои в това, че аз вярвам, че ние всички преди да се разделим по пол, раса, религия, култура, сме напълно еднакви. Ние сме хора и не се раждаме с еднакви възможности, но се раждаме с еднакъв потенциал. Това, което искам да кажа е, че ако човек иска, то няма какво да го спре.

Друго нещо, в което вярвам е, че всяка гледна точка има две страни. И се радвам, че живота ми позволи и продължава да ми позволява да се убеждавам, че е точно така!

Тук е момента да кажа, че мразя расизма и не мога да проумея защо дискриминацията е хоби на някои хора. Майка ми винаги ме е учила да бъда широко скроена и либерална към всяка личност. Силно вярвам, че българина трябва да се учи да бъде по-отворен към различните, защото в противен случай ще му бъде трудно да оцелее в днешния хомогенен свят. Характерът на даден човек, това какво прави и как се държи го определят като личност, а не това дали е бисексуален, хетеросексуален, хомосексуален, християнин, мюсюлманин, афроамериканец, бял, азиатец и т.н.

Днес искам да ви представя едно момче, с което се запознах наскоро. Това е един ром, който притежава нещо изключително ценно, което предстои да разберете какво е то. Той се казва Мустафа Рамадан Мустафа и е от малко градче от Варненския край – Провадия. С него си говорим за най-различни неща, от политика и икономика до социални и обществени теми. За мен Муси е момче, стъпило здраво на земята, с прекрасна цел и мечта. Ако трябва да съм изключително честна, той ме вдъхновява. И силно се надявам, че неговата история ще ви накра да се замислите за момент, че може би не всичко е такова, каквото изглежда и че и на най-запустялото място може да цъфне цвете.

Следващият текст е написан от Муси. Публикувам го точно така, както той ми го е изпратил без нито една корекция!

Чувайки думата циганин или ром, думите неграмотност, нечистоплътност и кражба са първите изиникнали в ума ви. Е, да, ама вече е време да се спре това така предразсъдно мислене. Може би един от хората опровергаващи този така закоравял стереотип съм аз. Казвам се Мустафа Рамадан Мустафа и се подготвям да вляза в топ университета на Балканите, а именно Американския университет в България, и да от ромски произход съм. Роден и израстнал в малкото градче Провадия, в семейство на земеделци. Баща ми от както се помни е по нивите- оре, копае, жъне, все къртовска работа. Майка ми е жена, която макар и без висше образование управлява свое собствено малко магазинче за дрехи. Тоест не съм израстнал в богато семейство, но имах всичко от което се нуждаех. Това,което ме отличава от другите е може би това, че за моите родители образованието винаги е било на първо място. И до ден днешен баща ми повтаря, че независимо какво става, пари за образование ще се намерят, и е така. Аз и по малката ми сестра не сме спирали обучението си, честно казано нямаме и намерението да го правим. Имайки подкрепата на родителите си аз стигнах до тук. Не беше лесно! Понесох много удари в буквлния и преносния смисъл на думата. По време на основното си образование, което завърших в Провадия, вложих най- много труд. Винаги трябваше да се доказвам, трябваше да работя 3 пъти по- здраво от останалите, за да успея и аз да се почувствам успял наравно с тях. Първият учител дал ми тласък и повярвал в мен бе и първата и начална учителка. Помня я красива, начетена жена, не знам как, но тя видя потенциала в мен и винаги ми казваше: „Мустафа, ти можеш! Не се тказвай!“ Това и направих борих се, не се отказах, доказах не само на себе си и на родителите си, а и на останалите, които толкова упорито се опитваха да ме препънат, че аз мога и че съм това което може би някои от тях никога няма да бъдат, а именно здравомислещ и целенасочен човек. Сега искам да срещна някой от тези хора и да им разкажа за „мангала“, който те така усилено се опитваха да повалят, до къде стигна. В средното ми училище беше тотално различна история. С ръка на сърцето си казвам, че там открих едни от най- истинските си приятели и преодаватели. Там не усетих дискриминация! Напротив всичко и всички бяха толкова приятелски насочени, че дори ми се струваше странно първите дни. От там тръгна всичко! Даде ми се възможност да развия актьорския си талант, да бъда равен с останалите, нямах грижите които имах преди. С усмивка се сещам за тези дни, защото от там тръгнах и да помагам на останалите си връстници от ромски произход да продължат образованието си. Бях на 16, когато отидох на първия си лагер „Заедно напред“, организиран от Младежка фондация „Арете“. Запознах се с много млади роми, продължили образованието си, също така и с други които искат да го направят. Бъдейки мотивиран да продължа образованието си, аз и до ден днешен се опитвам да мотивирам, колкото се може повече ромски младежи да продължат да учат, да се развиват. Според мен ОБРАЗОВАНИЕТО е ЕДНИТСВЕНИЯТ начин да се разчупят стереотипите за ромското население. Единственият начин да се покаже на света, че няма значение дали сме роми, турци или българи, дали сме с по- светъл или по- тъмен цвят на кожата, дали изповядваме християнството или исляма, всички сме равни. Всички трябва да сме равни! Еднакви възможности, задължения, права. Няма да е лесно, но не е непостижимо. Та, така, това съм аз Мустафа Рамадан Мустафа, момче от ромски произход, което иска да продължи да се развива, което за разлика от много свои връстници ходи на театър и чете книги, за забавление. Момче с поставени цели в живота и много нахъсан да покаже на света, че без значение кой си, щом искаш, значи го можеш. Щом вярваш, желаеш и полагаш усилия, ЩЕ УСПЕЕШ!


Муси е доказателство за това, че желанието е най-могъщата сила на всички времена. А образованието е най-силното оръжие, някога съществувало. За него няма цвят, пол, култура или религия, която може да го спре. То побеждава всичко, събаря всички стени и бариери и е способно да постигне величествени цели!

…той запали цигарата си.Беше нервен! Неможеше да си обясни факта, че дори след всичко станало между тях, след всички тези скандали, всички лоши думи и неискрени мълви, той все още беше толкова лудо влюбен в нея, колкото беше и първият път в който я видя. Докато си припомняше първата им среща, цигарата му беше вече свършила, той хвърли фаса на земята, посегна към кутията си да си вземе нова и…. Тя стоеше подпряна на вратата на балкона, носеше онази нейна бяла нежна нощница. Взираше се в него, всякаш искаше да му кажа нещо, но се спираше, все едно някой бе откраднал гласа и тя неможеше да проговори. Тя преглътна, събра сили и му каза безчувствено:
– Аз си лягам! – и си тръгна. Докато минаваше през хола, за да отиде до спалнята си тя заплака и се затича, за да не може той да я види плачеща. А той, той пак запали поредната цигара!

“Борба” Мустафа Рамадан

logo21

 

Leave a Reply