Cool People Can’t Die: Дени Зафирова

with No Comments

Сякаш след целия ужас и катаклизъм, който преживява света имаме нужда от нещо хубаво. Имаме нужда да избягаме от тъмната реалност и да си припомним, че животът може да бъде красив, любов, щастие и най-вече живот. А пък ние сами си избираме кой път ще поемем. Не си гледайте работата, не си гледайте живота, а си гледайте любовта, тогава всичко ще е наред.

А Дени е едно момиче в Ню Йорк. Една студентка в Големия град. Тя учи актьорско майсторство в Stella Adler Studio of Acting, има си своя дизайнерска модна линия Chocorosie, която съчетава в себе си сладост и красота и сега ще ни хване за ръка и ще ни разведе из Ню Йорк, за да си помечтаем малко и за да се усмихнем на хубавия живот:

Определено не е град като град, макар че на моменти трябва да си го казвам, за да се приземя. Ню Йорк. Малка вселена си е – всичко си има, ако ти хрумне някое място по света, то със сигурност можеш да си намериш или квартал по негово подобие или изложба, концерт, инсталация, ресторант. Например, в deni_and_newyorkполската част на Бруклин има магазинчета с всякакви полски подправки, сладки и тестени изделия, атмосферата е почти като в по-източната част на Европа. Такива са и италианската част, шведските барове, кварталите с предоминиращи латино хора и други. Реално е толкова трудно да ти доскучае, че е лесно да се измориш от живота тук.

Аз за щастие живея в Уилиамсбург, в Бруклин, което макар и на буквално 5 минути от Манхатън, е много спокойна част. Ако седна на fire escape-а си в 4 сутринта, ще чуя същите птички като в 4 следобед. Няма сирени и строежи, които да те притесняват, а същевременно наоколо е пълно с барове, кафета, около нас живеят много млади хора и реката е на две улици разстояние. Много е хубаво да се прибереш на спокойствие в края на оживен ден. Моето ежедневие е безумно забързано, но съм толкова влюбена в работата си, че е малко като пристрастяване. Всичко е на много бързи обороти за всички, но свикваш и ти харесва, има си своя Ню Йорк чар. Моето ежедневие е рутинно в най-общия смисъл – от 9 до към 6 съм заета в училище, после често имам репетиции, а след това се прибирам, върша работа за следващия ден вкъщи, правя си вечеря, ако не съм яла на крак, имам си вечерен ритуал с медитация и ако не заспя по време на нея, заспивам след това. Не, че не излизам или не правя купони. Всъщност със съквартирантката ми обичаме да правим партита на покрива на сградата, в която живеем, така че е идеално през уикендите. Тук хората си ценят почивката и съня много. Например, два от дните ми започват с йога по програма в студиото, така че баланс определено има.

Хората на Ню Йорк са цветни, такива характери има, каквито никога не си си представял, че съществуват и би срещнал. Забързани са, това със сигурност ги обединява, но не знам дали мога да генерализирам по друг начин. Всички са в крак със света, рядко би срещнал човек, който не е изцяло информиран за това как “стоят нещата”. Но тъй като са толкова различни, всеки допринася с по нещо към целия образ на града. Уникални личности, но в същото време силно претенциозни хора не съм срещала. Не че не съществуват, аз не съм попадала на такива. Но тук хората не се съдят или упрекват за нещата, за които ние сме свикнали да се съдим един друг в България. Например, в квартала ми Уилиамсбург можеш спокойно да излезеш по долнище на пижама, за да си вземеш кафе и хората да си мислят, че е fashion statement.

Освен американци, има страшно много чужденци, защото тук се чувстват на мястото си. Ню Йорк изобщо не може да се счита за представителен американски град. Това си е малка джунгла, градът на хората. Конкуренцията е жестока, но за всеки има нещо и много хора живеят в сферите, в които е страстта им. Артистите се ценят, колкото и хората на Уолстрийт. И е така, защото никой не получава прехраната си ей така, всеки ден е борба за оцеляване. Изкуството не е ‘за който друго не може’, от опит го казвам, върша много работа в актьорския си трейнинг (интелектуална, физическа и духовна), колкото и някой с коренно различна професия. Трудът се цени.

 

acting_deniКое е любимото ти нещо свързано с Ню Йорк?
Трудно ми е да кажа, кое е любимото ми нещо в Ню Йорк, но знам, че обожавам хората, с които ме срещна този град и най-вече тяхното мислене. Говоря главно за другите актьори в Stella Adler. Споменавайки мястото, в което уча, няма как да не спомена уникалната възможност, която ми е дадена, учейки там. След само година се чувствам израснала не само като актьор, а и като човек. От години личностното развитие седи на първо място сред приоритетите ми. Не съм си и представяла, че е възможно толкова много да се развия за толкова кратко време. Да кажем, че ако Дени на 12 можеше да ме види… е, иска ми се да й прошепна да не се притеснява за нищо…

Разбира се, има страхотни заведения за всяко настроение, аз си имам шест любими, а и театрите на Бродуей са винаги на две-три спирки разстояние. Коледната елха на Рокафелер център е зрелищна, МоМА, партитата в Бушуик, колко красиви хора има също… Не по клиширани критерии за красота – просто вървят по улицата и от тях блика нещо прекрасно. Мисля, че ако живееш в Ню Йорк, със сигурност ще откриеш любимите си места. Аз съм напълно влюбена в ежедневието си и възможностите, които то ми дава.

 

Кои са най-големите разлики с България и Европа?

Трудно ми е да кажа за разликите между България и Еропа и Америка, най-вече защото това може би било по-лесно осезаемо в друг американски град. Често ми липсва киселото мляко и кашкавала, истинските краставици и такива неща, но в същината си нещото, което наистина го няма е европейското светоусещане. То не е нещо обяснимо или материално, а по-скоро вътрешно. Понякога центъра на София ти се струва най-спокойното и желано място на земята. Когато ми е носталгично, му се обяснявам в любов.deni1

Само че реалността е много различна, поне при мен. Моето светоусещане в Ню Йорк е съвсем друго в сравнение с това в България, което вероятно се дължи на факта, че тъкмо завърших първата си година като студентка. Когато се прибрах лятото беше много трудно да си сверя часовника (не само относно часовата зона), а сега тъкмо се адаптирах и трябва да замина след по-малко от месец…

 

Когато чуя Ню Йорк, няма как да не се сетя за “Секса и Града” и как градът е представен толкова готин, купонджийски, любовен, приключенски, забавен и изпълващ човека.

Такъв е! Всяко едно от тези неща изпитах по 10000 пъти през изминалата година. Само такситата не са толкова евтини и разумни като превоз, колкото са представени в сериала. Навсякъде всички се движат с метро, даже и “известните” хора. Ако искаш да стигнеш навреме – това е начинът.

Сега се сетих, че тук трудното идва, ако ти се наложи здравословна помощ. Нужни са добре проучени застраховки, за да не изпаднеш в дългове след това.

 

Разкажи малко за модната ти линия. Откъде черпиш вдъхновение, какво е твоето послание?

 Модната ми работа в момента премина по-скоро към частни поръчки, поради факта, че съм ограничена времево. Ако работя с отделен клиент и той има повод или условна представа какво иска, черпя вдъхновение от него, потенциала му и характера му. Много ме заразяват 20 и 30-те, както и модернизма. Голям deni_brandlogoконтраст е, но…

Ако аз работя върху нещо отделно, то обикновено се ражда от вече създадения креативен цикъл, който преживявам в другите сфери. От там като се завърти, мога да се вдъхновя от музика, поглед, интериорния дизайн на хотел, вкус на кафе, определен цвят, който съм видяла или прочетена пиеса. Често срещам модели, които не ми допадат напълно, сякаш ако бяха ееето така и ще са перфектни. И това, в зародиш, става нов мой проект. Полът рядко е от значение.

Носи ми огромно удоволствие да създавам дрехи, които карат хората да се чувстват добре и които подчертават уникалността им.

Разгледайте страницата на модната къща на Дени Chocorisie тук.

ddeni_cover2
На снимката Дени е облечена със свой модел рокля.

Снимки: личен архив.

logo21

Leave a Reply