Хляб и зрелища

with No Comments

Ако сме готови да се простим с някои от произведенията на Христо Ботев от учебната програма, то със сигурност ме сме готови да приключим с изучаването на Бай Ганьо от Алеко Константинов. Ясно си спомням часовете, в които дискутирахме книгата. Помня как подигравателно се смеехме на Бай Ганьо и как остроумно заключвахме, че поведението на европейците е правилно и достойно, а това на нашия герой определяхме с най-различни и цветни епитети. Вярвам, че на повечето хора часовете по Бай Ганьо са преминали по този начин. Но уви, по български всяко чудо за три дни, поуката е моментна, а и е по-лесно да се осъди, но доста по-трудно да се вземе поука. Само във фантазиите ни синоним на българин може да е Васил Левси.

Panem et circenses. Хляб и зрелища. Латинска сентенция. Тоест от римско време, свързвана е с Колизеума и най-вече със съзнанието на хората. Това, което искат е на днешен език, нашенски казано “сеир”. Отиваш да гледаш как някой се бие, бори, умира и се наслаждаваш, развлечаваш се. Сентенцията се свързва предимно с по-ограничените хора.

Изпратихме 2015 със закани каква ще бъде 2016та година и какви ще бъдем ние през нея. Дойде и тя. И то какъв старт: убийство, подпалена кола, слух за Григор Димитров и Никол Шерцингер, убийство, снимка с целувка, която разклаща социалните мрежи, още едно безумно убийство с безумно стечение и безумно обвинение. А, и медийни заглавия дали мафиотските години са се завърнали. “Прекрасно!”

Нямам големи и задълбочени коментари, защото общо-взето са излишни. При първите две убийства от годината хората питат дали ще бъдат открити убийците. Защо? Защо да ги откриват, след като когато знаят кои са те ги оневиняват и например 5 години, може би да, може би не, кой знае. А причината за убийството изведнъж се оказва трагикомично нелепа. Оказа се, че и посред бял ден, сред хора, можеш да срещнеш смъртта по изключително варварски начин, но пък докементално запечатана. Плачем за съдебна реформа, буквално и метафорично казано. И за личностна реформа, също, плачем. Всичко е една трагедия.

Гришо и Никол…Хубави писания излезнаха в интернет на тази тема, доста хора се възмутиха върху поведението на сънародниците ни. Но отново, защо? Кому, в крайна сметка, бяха нужни тези статии и обвиняващи селяндурщината коментари. Нова снимка, нови безумни изказвания на… българите. Стискам палци Никол да не натиска translate, а Гришо да й казва, че от многото тренировки не е успял да се научи да чете, за да не й обясни какво точно пише. Къде сега са хората, които го обвиняват, че го е срам да се нарече българин?

Изводът: не съществува такова нещо като “Нова година, ново аз”. Всичко си е баш по старо му, яко поп-фолк и т’ва е. Така сме го законтрили на едно място, че няма мърдане. Доста тъжно.

Ракията, трушията, сланината и телевизора с компютъра. Българска сентенция.

logo21

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *