Свободата да…

with No Comments

В последно време убедено отричам съществуването на съдбата и случайността. Дори вече започвам да гледам на късмета, като паразитна дума. Идеята за накъсметяването ми се струва по-реалистична. Наложи ми се да уча философия, та и аз започнах да търся смисъла на живота и след като стана крайно ясно, че между човека и животното най-голямата разлика е разумът, се замислих за тази наша способност да мислим на какво е способна. Предвид факта, че в днешно време живеем този начин на живот благодарение на откриванията и изобретенията на човека, то ми е трудно да повярвам, че Бог създава света и всичко в и около него за 6 дни. За мен вярата не е нужно да е пряко насочена към някоя религия и/или личност, която я символизира. Не казвам, че не съм вярвала в Господ, нито че не използвам някои изрази или че не празнувам християнските празници. Но с всяка изминала година все по-силно започвам да вярвам в човека, в мозъка, в мисълта. Под мисъл не характеризирам способността да изобретиш нещо, а способността чрез своите мисли да променяш и предизвикваш събитията около себе си. Тоест, толкова силно да желаеш нещо, че то да се случи. Защото за мен е факт, че е така. Не говоря за силното желание да четеш мислите на другите, а за реалистичните неща. “Внимавай какво си пожелаваш” ще се окаже най-голямата истина изричана някога.

А учените започват да откриват и доказват, че наистина мислите и думите могат да ни контролират, а дори и че могат да променят ДНК’то ни. Щом думите имат ефект върху водните кристали, то защо да нямат и върху нас?! Приемайки, че всичко е вследствие на гените ни, върху които ние нямаме абсолютно никакво влияние, то ние се превръщаме в собствени роби. Нещо, като това, че човек иска да е контролиран, а и човек ненавижда необяснимото, а то е толкова красиво и съвършено. Дали ще е Бог, дали ще е съдбата, дали ще е късмета или илюмината, или просто съседката, която иска да ти направи мръсно – няма значение, но не си ти, това е значението. Да, ама не. Или поне според мен не е така. Приемайки, че всичко зависи от мен, приемам своята пълна свобода. А и смятам, че по този начин се живее според личните разбирания, а не обществените. А за съжаление, в днешно време все повече хората се стремят към това да са клонинги, а и бутона “харесвам” с големите цифри се превръща в жизнено важен. Жалко.

 

seed_of_thought_head

logo21

Снимки източник: http://news.softpedia.com

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *