Палестина и Израел. Втора част от недостижимия процес срещу дезинформацията

with No Comments

Важен въпрос още отпреди Първата световна война, който е търсил своето решение, е бил как може да се реши проблема с преследването на евреите, а и по-точно къде да бъдат официално настанени (по-битово казано). В Библията ясно и категорично се споменава “Свещената земя”, чието разположение не е тайна за никого – Йерусалим. Това е може би най-святото място на целия свят. Йерусалим не е важен само за християните, но и за мюсюлманите. Следователно конфликта е зароден и датира от много отдавна.


Политическото движение “Ционизъм” има за цел да основе еврейска държава, точно там където се е намирала Палестина, със столица Йерусалим. Както се споменава в статията “Мандати”, Англия има мандат в Палестина от 1920 до 1947 година, като се налага да напусне Близкия изток заради нарастващия конфликт между арабската държава и заселващите се евреи.

Важно е да се отбележе, че намесата на Европа (Франция и Англия) в страните в Близкия изток оказват голямо влияние върху развилите се понататък събития. Също така, след края на Втората световна война се основава международната организация “Обединените нации”, която има за цел да съхранява мира в света. САЩ отказва да се изолира отново, а напротив, страната се включва с пълни сили в международните отношения. СССР е с изключителна мощ и главен конкурен на Щатите. Студената война започва и променя света по начин, който влияе и на нас до ден днешен.

ООН, което действа начело със САЩ, обявява разделението на Палестина на две части: палестинска и израелска. NB! Еврейското малцинство получава по-голямата част от територията, както и изключително мощна войска.

 

На 14 май 1948 година се обявява основаването на Израел, но арабските държави отказват да приемат нейното съществуване. Ирак, Сирия, Ливан, Йордания, Саудитска Арабия, Египет и Йемен атакуват новосъздадената държава, но неуспешно! До края на 1948 година, повече от 750 000 палестинци са буквално изгонени от вече “не тяхната” държава.

През 1967 година, Израел завоевава територии в Египет, Сирия и Йордания, с което увеличава територията си многократно. През 1978 година, Египет подписва мирен договор със САЩ и Израел. Арабските страни възприемат това като предателство, докато Запада бележи победа.

По това време палестинците са били по-известни като палестински бежанци, населяващи Арабските държави. Те многократно се опитват да се върнат в своята държава, но неуспешно. Израел е изключително силен, а и всички закони са в негова подкрепа (PLO). СлучАЕност? Може би. Палестинците са разполагали с ограничени граждански права, нямали са право да гласуват и са живеели в бедност и мизерия, но са плащали високи данъци, което (изненадващо?) е било с изключителен контраст с израелците. 

Целият конфликт подбужда изключително лоши и трудни отношения между САЩ, Европа и Арабския свят. Също така терористичните атаки се зараждат с пълна сила и зачестяват, като не е тайна, че масово са организирани от палестинци, които се борят за своята земя (или така поне твърдят, но е ваш личен избор какво ще решите да мислите).

През 1988 година Палестина обявява своята независимост. Но конфликтът не е приключил и до ден днешен, атаките продължават, а западните медии успешно водят своята пропаганда срещу ислямския свят и мюсюлманите, което няма как да се опровергае.


Следващата статия ще е за конфликта между СССР и Афганистан.

Предишните две статии можете да намерите тук:

  1. Защото живеем в АД. АДЪТ НА ДЕЗИНФОРМАЦИЯТА.
  2. Мандати. Първа част от недостижимия процес срещу дезинформацията.

logo21

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *