Обичам да ме будят в театъра

with No Comments

Обичам театъра, защото се фокусира върху човека. И защото няма банален щастлив край. Така е и в реалния живот. Просто това не е най-важното и не ‘happy end’ осмисля живота, както масовата филмова продукция се опитва да възпита. Театърът влиза по различен начин във всеки човек. Показва сблъсъка на характерите, на ценностите. Той те кара да осъзнаеш, че краят се сформира и определя в зависимост от това каква личност си бил, действията ти, начинът, по който си живял.. Обичам театъра, защото представя постановки на стотици години, а те в същото време са толкова актуални днес. Обичам театъра, защото точно това е шокиращо и озадачаващо. В него липсват технологиите и изобретенията на днешното време и така успява да ни накара да осъзнаем, че най-вечното нещо на света е човека, а най-непроменимото е човешката психика и характер. Обичам театъра, защото показва човешкия гений и изисква човешки интелект. А най-много обичам това, че театърът не казва и показва нищо буквално, а изисква зрителска креативност и отдаденост, за да бъде разбран. И обичам това, че няма една истина в него, а множество индивидуални истини. Театърът предизвиква индивидуален катарзис.
Та, обичам да ме будят в театъра.

logo21

Leave a Reply