Не мога да измисля заглавие

with No Comments

В моменти като този не знам дали е хубаво човек да има познания или е по-добре да не познава света около себе си. Във “Великият Гетсби” Дейзи казва “And I hope she’ll be a fool – that’s the best thing a girl can be in this world, a beautiful little fool.”, а аз дълго време се чудих защо една майка ще си пожелае детето й да остане глупаво. С израстването ми разбирам, разбирам, че колкото повече човек знае, толкова повече отваря очите си за грозотата на света и на човека. И тук си противореча, защото много пъти съм казвала, че обичам човека, но гледайки събитията в света от последните години се чудя дали човешкият индивид заслужава да бъде обичан…

Не мога, не знам и не искам да коментирам терористичните атаки, гражданските войни в Близкия Изток, Бежанската криза, хаосът, който настъпва около нас, но дори и беглите ми познания по история ме карат да не искам да си затварям очите и да си представям какво означава всичко това и какво следва. Колкото повече се замислям, толкова повече не разбирам. Да, в този случай знанията ми ме карат да изтръпвам и да губя надежда и не разбирам защо хората не се поучават от грешките на предците ни, а трябва да ги повтарят?! Питам се защо, кому е нужно всичко това, какво се печели по този начин?! Как може човек да е толкова гениален да създаде такива красоти и толкова глупав, за да ги разруши… отново той. Каква душа носи в себе си човекът, който убива деца, разделя семейства по най-фаталния начин, обрича съдби на мрак и безнадежност.

Пред цялата тази световна драма, личната губи смисъл. Бремето на ежедневието прилича на красива песен пред цялата тази кръв и нужда за деградивна власт, и кървави пари.

ИСкам да не знам нищо и да си мисля, че всичко е наред и че всичко е прекрасно….

Leave a Reply