Мелнишките пирамиди

with No Comments

Та нали ви казах, че Мелник е по път към София след Ковачевица. И  ние тръгнахме към Мелнишките пирамиди. Имам чувството, че човек когато иска неща, ама той все ще го измисли как, защо, какво и така нататък. Чужденецът просто беше решил, че иска да ги види. Отново.

Та, от Ковачевица тръгнахме към Гоце Делчев. Което сте абсолютно прави, че е в обратната посока от Мелник, ама на нас ни е по път, за да отидем на новия път, който минава през Пирин и се излиза в Мелник. 😉

Въпросният път е сравнително нов, без дупки и с много малко коли, а гледката и самата атмосфера наистина са много хубави. Нямам снимки, които да приложа, но не мисля, че са нужни нагледни доказателства за това, че Пирин е красива. Няколко километра в повече си заслужават.

Пристигайки в Мелник прави впечатление хълмистата повърхност, по която има лозя и някак си ти става приятно. Ако трябва да съм честна, това е гледка, която сякаш те кара да се чувстваш, че не си точно в България. Може би, защото не е типична гледка, с която бихме свързали нашата родина.

В Мелник е красиво. Нямам много впечатления, защото ние карахме до Роженския манастир, тъй като там има кратка пътека, по която стигаш до 360 панорамна гледка по Мелнишките пирамиди. Та, паркирахме колата и излизайки от нея исках да се гръмна. Датата беше 20ти август. Часът беше точно 15:20. И за разлика от тази година, то миналатo лятото си беше истинско лято и мисля, че можех да изпържа едно яйце на някой камък. Жегата беше неописуема. (Липсва ми!)

По пътеката, която отнема 15 минути, за да достигнеш до гледката, имах чувството, че ще пукна от жега, както се казва на изискван книжовен български език.

Струваше си. Никога не бях виждала Мелнишките пирамиди, освен на картинка в учебника ми по Човека и обществото. Направи ми впечатление, че няма абсолютно никой около нас. Да, наистина беше неописуема жега, но реално на всички други подобни места в чужбина има хора. А както блгиецът каза, всяка западна държава от нещо подобно поне би изкарвала пари от билетчета. От друга страна, имаш възможността напълно сам да се насладиш на впечатляваща природна даденост и да заснемеш хубави снимки, които не биха били развалени от множество туристи.

От центъра на Мелник си купихме вино. Аз заложих на малиново и много ми хареса, но ако не обичате сладки напитки, по-добре не си го купувайте. Близо до Мелник има хубав хотел Зорница в село Зорница, който посетихме тази късна пролет, но за него някой друг път.


Факти за Мелнишките пирамиди. Името им идва от град Мелник, а на старославянски мел осначава „пясък“. Пирамидите са пясъчни образования, стигащи до 100м.  Формите им могат да се интерпретират по различен начин в зависимост от развитието на вашата фантазия. Склоновете им са стръмни и както не е препоръчително да ходите в горещите дни там, то и когато вали не е подходящо, защото могат да се образуват свлачища. Мелнишките пирамиди са обявени за природно наследство и са нещо, което не може да се види на много места по света. Твърди се, че преди 4-7 милиона години в областта около Сандански и Петрич е имало обширно плитко езеро, а по дъното му се утаили глинено-песъчливи материали. След време водите на езерото са оттекли на юг към река Струма, а по котловина започнали да се отлагат скални материали, свличани от реки и води като се образували различни форми. По този начин се появяват Мелнишките пирамиди такива, каквито ги знаем днес.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *