Краят на света

with No Comments

И тук свършва светът, и нямам нищо против.

Застанала съм посредата на най-съвършената идилия.

Тревата е перфектно зелена. И пефектно висока. Пътят е префектно тесен и перфектно се вие по склона. Който също е перфектно наклонен. Пред мен виждам перфектни хълмчета, а между тях перфектно малко селце. Кацнало перфектно на тях.

Небето е перфектно синьо. Такова синьо, каквото си представяме, когато чуем “синьо”. С перфектни бели облаци, на перфектно разстояние един от друг. Слънцето грее перфектно. Нито топло, нито студено. Въздухът – лек и приятен. Не се замислям дали е чист или мръсен.

Наляво в хоризонта се слива земята с небето. Пред мен се извисява величествена планина. Тя продължава и зад мен. Надясно също. Върховете са бели. Достигат небето. Надолу са сиви. После са зелените хълмове. Перфектно е.

Тук светът свършва. До величествените Алпи, които съставят перфектна преграда. Не е нужно да знам повече. Какво има оттатък? Няма значение. Тук е перфектно.

Почти си изпуснах влака.

 

 

Leave a Reply