Кошмари и реалност

with No Comments

Ако Дакота някъде е щат, а другаде Джонсън, то тук е постановка в Сатиричния театър Алеко Константинов. Моля за абстрахиране от актьорите в пиесата, колкото и да е трудно. Напълно ви разбирам!

DAKOTA-700x480

Предходната пиеса, която гледах в сатирата ме накара да си тръгна видимо недоволна, но се радвам, че “Дакота” ме усмихна. Усмихна ме повече вътрешно, отколкото външно. В никакъв случай не казвам, че не е имало забавни моменти, но цялостната идея, поне тази, която аз открих, силно вярвам, че кара човек да се усмихне и малко да го кара по-леко с тоя живот.

Не ми се иска да преразказвам постановката, но общо-взето иде реч за успял зъболекар, със съпруга, чакащи бебе. Зъболекарят катострофира, изпада в кома и сънува събития, които по-късно се случват в реалността. Оттам той решава, че може да вижда бъдещето, че има пророчески способности и се опитва да предотврати и разкрие събития, които силно вярва, убеден е, че ще се случат. В крайна сметка се оказва, че най-добре е живота да се живее, без много да се впрягаш, защото в стремежа да направиш нещата възможно най-добре, може много лесно да го прецакаш. Много ми харесва идеята за погледа в бъдещето и неуспеха то да бъде променено. Имам чувството, че хората са обладани от манията да видят бъдещето, да разберат какво ще се случи. “Дакота” сякаш доказва, че и да знаеш бъдещето, пак можеш да се минеш с финес.

DSC8356-700x463

 

Заражда се и интересен въпрос за това кое е истина и кое не, кое е сън и кое е реалност? Как ще ме убедиш, че съм буден, а не сънувам? А на въпроса кой е лудият, отговорът е: всички. Ако в началото става ясно, че зъболекаря явно е полудял, то накрая се чудиш дали всички в постановката не са луди и докато се чудиш, изведнъж актьорите ти казват, че и ти си луд. Та да, май май всички сме луди. Добре че има една приказка: “Лудите, лудите – те да са живи!”.

Постановка, в която не се говори за пари. В нея няма значение мястото, годината, събитията, времето. Имат значение хората. “Дакота” показва човека и психиката му. И да си най-богатия, най-щастливия, най-успелия, като изчаткаш к’во праим, а?

Хареса ми! Хареса ми, защото вплита идеята за това да вземем малко да се успокоим или както сега се казва – да чилнем. Прекалено много го напрягаме тоя живот, опитваме се да со сплъстим, все едно някой някога е казал, че има нещо лошо в това да отпуснем леко конците.

Яко! И философско. Но не яко философско, само леко.

DSC8429-700x1056

“Дакота” по Жорди Галсеран

Режисьор: Владимир Пенев

В ролите: Захари Бахаров, Владо Карамазов, Юлиан Вергов, Александра Василева

 

Снимки източник: http://satirata.bg/, http://lovetheater.bg

logo21

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *