Ковачевица

with No Comments

Преди време бях писала за село Лещен, което се намира в Родопите. Днес ще ви разкажа за нашето спонтанно пътуване до Ковачевица за един ден.

Та, чудихме се един съботен следобед към средата на август какво да правим и аз казах да отидем в Ковачевица, защотооо… Let’s keep it real, кой чужденец няма да си умре по Ковачевица!?

Реално Ковачевица е малко туристическо селце, но какво означава туристическо в България? Общо-взето нищо. Природата е зашеметяваща и атмосферата също. Въздухът е различен и не, нямам предвид, че е много чист и ох тази пуста София. Имам предвид метафоричния израз, че въздухът там е ама наистина  по-различен. Навява безвремие и удоволствие от нищото, от простото съществуване. Освен, че това е автентично българско село, то то е и последното на пътя след Лещен. Това го казвам, защото ми харесва когато пътят си има край – „Е, пристигнахме!“.

Много е хубаво, че постепенно къщите се реновират и че селото се възстановява. Че хората от градовете „инвестират“. Когато пътувате към Ковачевица и подминете Лещен, ще минете през едно изключително живо село – Горно Дряново. Там живеят много хора, има и млади и стари. Хората ни разказаха, че общо-взето всички къщи в Ковачевица се реновират от мъжете от Горно Дряново, защото те са едни от малкото, които знаят как да работят с камък и как да реновират къщите по най-автентичен начин. Та, благодарение на занаята Горно Дряново кипи от живот.

Та да се върнем към Ковачевица. Там нито ще откриете „живота на село“, нито ще се натъкнете на музеи и изкуствено

връщане към българското. Напротив, всичко е толкова естествено. Вечер имаш чувството, че си в космоса, защото има безкрайно много звезди, чак е светло. Спиш на отворен прозорец в гробна тишина завит до главата и се наспиваш по различен начин. Кафето е ненужно, напълно излишно. Пиеш ледено студена вода от чешмата. Може да се яде или в кръчмата в центъра или в кръчмата в Лещен.

Кръчмата в Лещен си заслужава отделен параграф. Това е кръчма с характер. С главно К. Значи, там има безумен залез с гледка към Пирин. Залезът е като от онези снимки – небето става лилаво, отива към оранжево и розово, слънцето залязва в планината ииии… не можеш да повярваш. Иначе в кръчмата всичко е много вкусно има всякакви домашни ракии, сервират в дървени чинии, има люти чушки и жестоки скандали. Например, в кухнята се карат, тръгват си и накрая сервитьорът става човека ресторант и бар: готви, налива, сервира, отсервира….

Друго място за хранене е малко преди Ковачевица, след Горно Дряново има пак едно мааалко кръчме, но е за обяд. Там се яде боб. Защо? Не знам. Яде се боб.

А къде спахме? Исках да отидем да спим при една баба. Тук е линкът към сайта на нейната къща. Обаче когато се обадихме на бабата, тя каза, че внукът тъкмо е дошъл с приятели и че за съжаление няма как да спим при нея. И все пак тя беше толкова мила, че отиде да го попита дали няма да има място за още двама младежи. Моят чужденец, който перфектно работи с booking и TripAdvisor успя да намери божествена къща за гости. Казва се Къща за гости Лаванда. Има няколко стаи. Ние спяхме в Лавандула. Всичко миришеше на лавандула. Беше обзаведено в стил Прованс с легло от ковано желязо, но добре преплетено с българското. Всеки детайл беше изпипан до края. Обожавам я тази къща за гости. Вечер си поръчваш закуска за сутринта: палачинки, мекици, пържени филийки. Къщата има уникален двор, с уникална гледка. Стопанисва се от семейство мъж и жена, на които тотално им е писнало от града и които имат ужасно много вкус и усет за хубавите неща от живота и как човек може да си достави удоволствие. И знам, че звуча като PR, но не съм, мерси.

 

 

 

 

 

 

 

 

Останахме по-малко от един ден в Ковачевица, защото белгиецът бързаше да отидем до Мелник. Било ни по път… щом казва… доообре. За Мелник, следващият път!

 

 

Leave a Reply