Изтанцувай го тоя живот, бе

with No Comments

Не е ли абсурдно? Искаме да прескочим границите и да сме свободни, когато сами си слагаме рамки.

Какво е животът?

Всички ли се питат това или само някои хора?

Какъв е смисълът на живота? Има ли дори смисъл? Трябва ли да има?

Разбира се. Ние сме хора, ние имаме разум, ние задаваме въпроси, ние търсим отговори. Така сме стигнали тук: търсене и намиране.

Та, какъв е смисълът? Чудя се. Търсим рационалност. Опитваме се да я намерим, достигнем, постигнем. После сме неудовлетворени. Може би рационалността е толкова желана, защото тя придава някакъв привиден общ смисъл на нещата, сигурност и комфорт. А комфортът е приятен на хората. Все пак е ужасно да спиш на неудобни възглавница и матрак.

Но рационалността ни побърква. Кара ни да изгубим смисъла. Човекът не е рационален. Парадоксът е, че търсим точността, за да получим точни отговори, но точно тази точност ни обърква още повече. Не я приемаме.

Аз не приемам, че животът е просто да се родиш, да учиш, да работиш, да направиш семейство, да умреш. Да имаш 20 дни точна почивка. Да ядеш и да пиеш просто защото трябва. Това е съществуване. Просто трябва.

Думата “трябва” убива всичко.

Роди се, защото си плод на безумна любов, а не, за да бъдеш роден.

Учи, защото искаш, защото ти доставя удоволствие. Учи това, което те прави жив, получи знание, намери света чрез книга, която не е от списъка.

Работи не за себе си. Не работи и за някой. Работи за удоволствието, но не само личностното, а и за хората, на които държиш. Работи така, че да променяш света, дори и твоя, малкия, към по-добро. Sustainability. Social sustainability.

Направи семейство. Не защото трябва. А защото го чувстваш. Защото обичаш. И защото това ще те направи по-добър, по-силен, по-смислен. Но да го искаш.

Не яж просто, за да оцелееш. Яж, за да живееш. Да чувстваш. Да изпитваш удоволствие. Храната е изкуство.

Пий хубав алкохол и прави хубав секс. С удоволствие и чувство. Не с нагон, който убива смисъла. И танцувай и се забавлявай, за себе си, за душата си, за сърцето си. Ходи бос.

И обичай. Себе си, семейството си, приятелите, човек, книга, песен, място. Човек е нищо когато е сам. Победата е нищо, когато не е обща. Успехът е нищо, когато не е споделен.

И умри щастлив. Без да искаш следващ живот, за да си отпочинеш от този, който си изживял. А не за 20 дни, всяка година от живота.

Живей го този живот

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *