България vs. West

with No Comments

Миналата година по това време трябваше да реша дали да уча в чужбина или да остана тук. Спомням си как познати и непознати ми обясняваха, че трябва задължително да замина. Даваха ми куп доводи: много пари, прекрасна работа, уникално образование, висок стандарт на живот, някои смееха да кажат, че дори бъдещето ще ми е изключително светло. По едно време се почувствах така сякаш един самолетен полет и ще пристигна на мястото на мечтите, там където има всичко, което желая. Всички звучаха толкова категорични в обясненията си защо трябва да отида в чужбина. Други дори не мислеха, че има вариант да не замина, задължително е! А когато питах тук дали не е хубаво, масово ме гледаха все едно питам дали могат да ми направят бухти на скара. Започваха да ми разказват тук колко е гадно, каква корупция има, некачествено образование, никакви шансове и възможности, мръсно, гадно, ужасна държава, тук никой не ти обръща внимание и още куп гадни приказки.

Не повярвах. Не повярвах на всички красиви думи и на всички грозни думи. Затова реших да попитам хора, които са останали да учат тук защо са решили така. Добре че познавам хора останали да учат в България и такива, които са заминали за чужбина. Най-хубавото е, че част от тях са успяли и са щастливи, а други са открили нов, по-правелен път – така успях да получа много мнения, а и разбрах, че и тук и на Запад може както да посърнеш, така и да процъфтиш. Но най-вече разбрах, че всичко е в собствените ми възможности. Разбрах, че ако се правя на изстрадала, на жертва и обвинявам какво и кой ли не за моите неуспехи, но не и себе си, то няма да стигна по-далеч от собствената си детска стая вкъщи. Разбрах, че човек има ли мечти и цели, бъде ли болно амбициозен, то няма какво да го спре, но може би най-важното е да знаеш, че твоят живот е в твоите ръце и в ничии други. Затова, може би, аз реших да послушам интуицията си и да направя това, което наистина бих искала. Аз не отидох да уча в чужбина и не съжалявам за това. Притеснявах се, че там няма да се чувствам добре и че това ще ми пречи да уча качествено. И съм много по-доволна от това, че нито аз, нито моето семейство плащаме данък обществено мнение и нямаме нужда да кажем, че уча в Англия, например, за да се чувстваме горди.

А защото съм много любопитна, реших да попитам мои познати, които в момента не са в страната, какво мислят за новия им дом.

logo21

Leave a Reply