България vs. West. Стефан Йовчев

with 1 Comment

Име: Стефан Йовчев

Университет за семестър: University of Groningen, Netherlands

Смециалност за семестър: Business and Business Economics

В момента: работи в отдел транспорт и логистика в София

1513729_768635883148553_1473538822254153599_n

 

Със Стефан имахме бурни гимназиални години, изпълнени със скандали и разправии. Това се дължи на зодиите ни – овен, убедена съм.  За тази зодия е характерно да се изклъчителни инати, упорити, готови на всичко, за да стигнат накъдето са тръгнали и всякакви такива готини неща, общо взето – не харесват по малко, а по много. Това, че със Стефан сме се разправяли нон-стоп, не означава, че не можем да се траем, просто сме го правили за спорта, по овенски, и няма как да скрия, че ме кефи как успява да си се уреди и просто успява, като цяло. Факт е, че и двамата страдахме от синдрома на лудо амбициозната майка вкъши, която те следи и не те оставя намира, но май си се отплаща това?! В крайна сметка, да, Стефан замина да учи в Холандия и много бързо се върна, но не полегна на дивана, а си намери работа и то доста яка. Явно човек вместо да си губи времето във вайкане, трябва да го губи в търсене и опитване. Това е Стефан, който доказва на практика, че наистина си зависи от теб (простете неговия френски, но той служи за навлизане в атмосферата, затова не съм го ликвидирала):

Ето няколко истории и впечетления от последните 6 шит месеца в Холандия:
Започвам с обществото – еднакво, бездушно, самоограничаващо се и доста лениво, както и неприветливо. На кратко: не е лесно да си българин, тъй като в Гронинген се намирах сред 90% холандско население, което буквално подтиска човек, чрез липсата си на интерес в каквато и да била интеграция на чужденците. Хората се движат на групи от 20 човека и главната им цел е изолация от всеки различен. Честа практика в колежанския живот са fraternity-тата, тоест Beta House тип „Американски пай“. Там, практически, се определят приятелите ти и начина ти на живот за следващите няколко години. Системата е следната – спрямо социалния ти статус търсиш контакт с някой от fraternity-та, който да ти се изкефи и да те покани. Влизането е шит, три дена ти ебават майката и се гаврят с теб, баш както по филмите, докато най-накрая не ти признаят, че си едва ли не “годен”. След като станеш член на братството, влизаш в група от селектирани хора, които се водят като твой клан и чиито функции са еквивалентни на тези на перникчанин в студентски град, но по европейски – мастиката се заменя с индустриални количества гадна водка и мда, а подивелите студенти просто не издържат, тъй като за първи път виждат бял свят и свобода от семейството. В 10 вече се драйфа, а в 3 всички хъркат. Това се случва всеки уикенд по 3 дни, по един и същи начин и гледките са „жестоки“. Съответните братства са отворени само за холандци естествено… дори не са съгласни да си пилееш живота заедно с тях.
След общността идва отделната личност. За мен, човек в Холандия може да бъде описан с един единствен стереотипен портрет – Висок, Рус, Намръщен (кат греей слънце 2 пъти годишно ги разбирам де), поведение тип 16 годишна открила tumblr и Skins, ленив, егоцентричен, безцелен и подвластен напълно на западната consumerism wave, тоест ограничен в матрицата, за която се е бъхтил да влезе. Камелия е по-гот от Silentó – Watch Me (Whip/Nae Nae), със сигурност мога да кажа след тези 6 месеца.
Освен кофти вкусовете, преобладават и липсата интерес към света извън ежедневната рутина – музиката, изкуството, филмите и алтернативното мислене са неземна рядкост.
Отностно университета: яки лектори, със сигурност, НО методите са мега шит! Три лекции в понеделник и вторник – 3 практики и 3 туториала до края на седмицата. Количеството е нечовешко зариващо, групите са от холандци, които ги е срам да говорят английски, нищо че всички уж го знаят, асистент лекторите не им се занимава и ведъж изпуснеш ли, няма издрапване.
Града – Стара Загора, само че в евро и дюнерите са шит. СКУЧНО Е, и то много. Когато се убиеш от учене и си кажеш „щи еба майката, аре са ще ходя да се пръсна и да си почина“ разбираш, че няма къде, освен ако отидеш с голяма група позната компания, а такава едвам се събира, поради количеството работа, честна дума 10 часа дневно си заминават за това, ако искаш да издрапаш – тройката почва от 60% и имаш сесия през месец – 24 изпита са общо. Скуката те смазва, осъзнаеш ли че си заебан на майната си, с роботи комуникиращи като нелепи vine-ове, а и изглежащи като тях.
Въпреки всичко, ако мога да отбележа позитив, той е нелеп, но огромен. Имах чувството, че съм в казарма в Харманлии, например.Шибана работа си е, ама яко възпитава, кара те да оценяваш времето, усилията си и общо взето да си бършеш задника сам, малко или много.
Защо се прибрах?
Видях брутална възможност и то не една, просто за сега с едната се занимавам. Прибрах се, за да бачкам в 12тата най-голяма компания в света според fortune 500, Cargill, развиваща се в България прясно и рязко. Намерих си работата и ме наеха след 3 интервюта, на следващия ден, след като се прибирах. Опитът ще е жесток, заплащането повече от прилично, позицията значима, атмосферата е мега, пътища за развитие бол, ако се пребориш за тях. С мотивация всичко става в България. Тук живота е на – easy, само трябва да знаеш какво да правиш и да поблъскаш малко, ама не ми се навлиза в детайли за всичките ми планове. Отделно го има и другото, на хората им стана ясно, че не са много за Европата – 96 набор бърза за вкъщи и приятелите се прибират едни по един.
Само последно нещо – българина в България е боклук, който смята всички за буклуци и съответно ги третира по този начин, всеки гледа да намаже и да преебе. В чужбина го няма това, българите са семейство, обичат се и се ценят, защото знаят, че който иска в чужбина, иска да промени себе си, да промени България или да избяга от нея, просто накрая се оказва, че не винаги да си биеш камшика е правилният път, а хората срадат, тъй като се страхуат да решат на къде да поемат. 90% от хората учат без да знаят защо, объркани са и просто се носят на случайността, никаква нахъсаност.

logo21

One Response

  1. Камен
    | Reply

    Копеле, ти просто си бил твърде тъп и не си се справил. Грьонинген е чил, хората също, атмосферата е яка, а ти ходи да бачкаш във ФОРЧЪН 500 компанията. (вероятно кол център)

    П.П. пише се бОклук, рутина и т.н.. Не бъди неадекватен, поне пиши грамотно.

Leave a Reply