България vs. West. Ния Лалева

with No Comments

Име: Ния Лалева

Университет: Cardiff University, UK

Специалност: Bachalor of Science: Geology

Година: първа

12417649_948608201874495_7641396970637750541_n

Ния е яка мацка, с тъкни дълги крака, танцува изумително и изумително секси. Купона й е близо до сърцето. Знае да се забавлява, но и няма цедка на устата, ще застане и ще си каже каквото иска, а и устата й може да е мръсна, така че по-леко с нея.

През другото време Ния се кефи на камъни, почви, ветрове, дъждове, полезни изкопаеми, микроскопи, изследвания, проучвания. Доста е точна, особено в науките. Ахааааа, доста яко. Очевидно е, че може да съчетаеш якия социален живот с яка специалност. Да, страст може да са ти както танците, така и природата. И за капак на всичко, Ния си се представя някой ден на мястото на своите професори. Това е яка мацка – свежа, купонджийка, умна и любопитна!

Следва прекрасният й, много полезен и описателен разказ от първо лице за Англия, учението и България:

Заминаването в чужбина не е едностранно и изобщо не е такова, каквото всеки си го представя преди наистина да отпърува. Лятото ми между 12ти клас и първия ми семестър премина в дълга и въодушевена подготовка, която се изрази в гледане на много YouTuBe клипчета, в които студенти назовават, например, 10 неща, които да очакваш в унверситета или 10 неща, които да направиш като първокурсник. И започваш да си мислиш, че предстои голямата работа, че заминаването ще е нещо специално и, разбираш ли, всички там само теб очакват. Да, мога да си въбразявам че съм балканка, че идвам от другия край на континета, че съм екзотична и различна и затова всички ще ме харесат и ще има голямо любопитство към мен, но истинта е, че си никой, че си просто една плюнка, недоказала се нито академично, нито професионално, и си част от цялата там маждународна система и всяка сутрин ходейки по улицата към университета си само една овца от цялото стадо. Така че първоначалната идея – аз ще отида във Великобритания и ще ги разбия – не върви. Тоест, тук не е нищо уникално, нищо неземно, нищо свръхнереално, което ще ти даде уж много отворени врати за бъдещето и само по себе си ще те изстреля. Просто нормален университет, нормално място със всичките му индийци и китайци.

Но относно ученето и работата, нещата стоят малко по-различно. Аз уча в Кардиф и възможностите, които програмата, по която уча ще ми даде, наситина ми харесват и са на много високо ниво. Относно лекциите, ако трябва да бъда честна лекторите не са нещо осбено. Няма ги онези отнесени гениални, леко луди професори, които често виждаме по филмите и са способни да те вдъхновят.

Тук няма връзка мужду ликторите и студентите. Приятели от България ми казват, че имат устни изпити или че гонят преподавателите, за да им събират подписи и прочие. Тук дори нямаме студентски книжки, всичко е в профилите ни в онлайн платформата и има голяма дистанция между лекторите и студентите. Ама огромна. Просто го няма това ангажиране с учениците, на което сме свикнали в училище или както е в българските университети. А това ми липсва и знам, че когато аз бъда преподавател това няма да е така за моите часове.

Лекциите са под формата на презентации на екран и лекторите просто говорят, което е ужасно скучно. Когато някой ден аз стана преподавател, ще върна добрите стари бели дъски и ще обяснявам, както трябва, защото така лекцията може да се построи, изгради и има емоция в лектора, защото се опитва да ни накара да разберем това, което ни преподава, а не както е сега просто да изпее лекцията за 50 минути. Освен това, всички презентации са качени в онлайн платформата ни и всеки може да си ги свали и чете в леглото. Казват, че е важно да се ходи на лекции, защото лекторите казват неща, които не са на презентацията, но това не е вярно и даже можеш да научиш много повече, четейки учебниците, които са прекрасни и изключително подробни. Затова аз не ходя на лекции, защото поне за мен е загуба на време. От училище знам, че предпочитам самообучението, доста съм силна в него и мога да разбера нащата само като ги чета или като гледам клипове в YouTuBe, нямам нужда нкой да ми ги обяснява. Rазбира се, аз мога да говоря само за точните науки и не знам как стои въпросът при хуманитарните – там казват, че трябва да ходят на лекции, за да си записват нещата.

Не съм запозната с българското висше образование, но си мисля, че главната разлика е, че тук имаме много библиотеки във всеки факултет, някои от които са денонщни. Всички са модерни, оборудвани освен с книги, то и с много компютри за свободно ползване. Обикновено са на два етажа, като първия е с книгите и компютрите, големи маси, задължително с контакти до тях, за групово и шумно учене, а на втория етаж има много места за тихо учене. Учебниците ни са много скъпи, 50-100 паунда всеки, но не трябва да ги купуваме, а може да ги взимаме от библиотеката, защото имат по много бройки или ако случайно нямат достатъчно, може да пишеш на директора на факултета, който ще закупи нужните допълнителни бройки. Също така, директорът ни каза, че спокойно може да кажеме всички книги, от които имаме нужда, но не ги намираме в библиотеката и той ще ги закупи, защото всяка година университетът отпуска на факултета 23 000 паунда за учебници. друг пример, който ще ви дам:

Не можех да повярвам на следната ситуация, но е истина! Всяка година има панаир на различните народнисти в университета Go Global и тъй като сме доста българи, решихме да направим програма с народни танци. За тази цел искаме да купим носии, но става въпрос за голям брой, а и не са евтини, затова, общо взето, на шега писахме на университета да ни отпусне финансиране за да си вземем, все едно сценичен реквизит, и взеха че ни дадоха 1250 паунда което се равнява на 3122лв за носии…..

Затова може би най-голямата разлика между българските университети и тукашните е, че тук има пари и се дават за каквото трябва! Тук всичко е уредено, има система и тя наистина работи. 

Но ако лекциите ми се струват ненужни, то fieldtrips (теренни занимания), наистина правят голямата разлика. А за моята специалност, те са изключително важни. Обикновено имаме лекции и след това фийлдтрипове, но след априлската ваканция ще имам цяла седмица фийлдтрип някйде из Уелс. Тези теренни занимания са важни, защото гледаме скалите, фосилите, различните равнинни и планински форми, с помоща на компас и клинометър измерваме под какъв ъгъл скалите са наклонени, накъде и после през практическите часове правим карти на геоложкия терен с компютърен софтуер- GIS.

Споменах практическите ни часове и искам да споделя как премина първия ми час. Трябваше да гледам минеряли под микроскоп и да ги рисувам и описвам. Идеше ми да заплача, защото беше толкова трудно и нямах никаква представа какво да правя. За разлика, само бих искала да съпоставя с България, един приятел, който също е първа година в Софийския университет и учи география, на първото му практическо лекторката минавала през всеки с два термометъра и ги карала да кажат колко градуса сочи живака, и допълни че някакъв до него дори не е могъл да каже, защото не знаел какво е това. И същия този прител ми каза, че те фийлдтрипове изобщо няма да имат през всичките 4 години. Нещо, което аз изобщо не мога да си представя, че учебния процес може да протече без него.

Замислих се, че сигурно, ако бях в университет в България щеше да има само 1 микроскоп и всички да се изреждаме на него да гледаме през лупите, но в никакъв случай да не го пипаме, за да не го повредим. Или пък от дадена скала или фосил да има само един екземпляр, който е добре опаован в кутия, за да не би пръстите и дишането ни да го разруши. А тук, не само, че има за всички 60 човека микроскопи, ами и когато попитаме как да ги включим, завъртим лупите или как да разберем на какви програми да ги настроим, лекторът и асистентите ни казаха “пробвайте и ще разберете настройките”.

Отностно работата и намирането на такава, не е трудно. Вече бях на 3 интервюта и днес пак бях в Primark, което е голяма верига за дрехи като HM и ZARA, и веднага накрая мениджъра каза, че ме наема. От миналите интервюта никъде не ме взеха, но това се получи и се чувствам много добре и полезна на себе си. Иначе само Бог знае колко мотивационни писма съм писала за работа, дълги колкото кандидатстването ми през UCAS, само, за да си намеря работа, каквато и да е тя. Така че, да, трудно е, но не е невъзможно и оправданията, че сме интернешънъл и не сме местни, и че те имат предубеждения за нас или че ни гледат с лошо, изобщо не са верни. Бориш се, доказваш се и това е. И ако работодателя е интелигентен и предприемчив, няма да загуби такъв кадър.

И да уточня едно последно нещо….Ние не заминаваме да учим в чужбина, защото е по-лесно и по-наготово ще ни станат нещата, защото имало повече възможности. Избираме чуждестранни университети, защото ни предлагат повече състезателност, по-висока летва и изискват повече от нас, а това само би ни помогнало да станем по-добри специалисти. Разбира се, по никакъв начин не приемайте думите ми като омаловажаване на българското висше образование. Това е просто моята визия за моята специалност и факта, че такава точно липсва в България.

 

 logo21

Leave a Reply