България vs. West. Никол Толева

with 3 Comments

Име: Никол Толева

Университет: Regent’s University London, England

Специалност: Fashion Business

Година: първа

FullSizeRender-2

Ако има някой, на когото мога да кажа, че Лондон му отива безумно много, то това е Никол. Но ако трябва да съм по-конкретна, на Никол всяко едно място на планетата й отива. Нямам представа как го прави, приемам, че така се е родила просто. Това е най-комуникативният човек, тя никога не е сама, където и да отиде, винаги се оправя, винаги е добре. Но и винаги се връща, и никога не казва абсолютно нищо лошо за България, никога. Казва, че е било много хубаво или че е много хубаво, но не крие и това, че й харесва и тук. Даже споделя, че хората просто преувеличават.

Никол е най-гениално креативният човек. Защото креативността си няма рамки, а може да е нявсякъде, нейната креативност се крие в модата и в това как може да съчетае всякакви неща, които на пръв поглед нямат нищо общо. Никол вдъхновява с облеклото си, кара те да се прибереш и да поровиш в на майка си гардероба, в на баща си, в на брат си, може дори и до съседите да отскочиш. Никол показва, че няма рамки и граници и че можеш да превърнеш страстта си, в свое бъдеще, а аз направо казвам работа, защото съм убедена в нея. Никол харесва Лондон, харесва това, което учи и прави, щастлива е, че вече е започнала да живее в мечтите си.

Ето и какво тя мисли за живота в чужбина и за света извън България, като цяло. Едно леко философско писание получаваме от Николчето:

Хората в днешно време са сякаш просто вманиачени и вглъбени във фикс-идеята, че трябва децата им да заминат да учат в чужбина, защото там е “по-хубаво”. Аз уча и живея в Лондон, Англия и ще споделя моето мнение открито, такова, каквото е.

От малка знам, че след основното си образование ще напусна така любимата България. Да, моите родители вярват, че отивайки в чужбина златните врати на бъдещето се отварят за теб специално. Но не! Англия, България, Америка, Холандия, Италия са все места , сред които хората са успявали и продължават да успяват. Но това зависи от човека, а не от мястото. Мисълта как “изпращайки детето си в чужбина и вече животът му е уреден” е повече от грешна. Ако въпросният човек е борбен, ученолюбив, целеустремен, добър и ловък, то тогава е без значение къде е.

Чувала съм много българи да казват, че в България няма поле за изява и че трябва задължитено да заминат, защото “навън” ще успеят. В този ред на мисли имам няколко въпроса: Наясно ли си ти, че в чужбина конкуренцията ще те изяде? И защо ти не пробваш върху усъвършенстването на дадената професия в страната? Или защо просто не се потрудиш, а искаш да отидеш на по-лесното (което си мислиш, че е по-лесно)? Заради парите ли е всичко? Заради тях е, но няма как да получиш каквото и да е, без да вложиш, и не става въпрос само за пари в случая. Ако не ставаш за нищо в България, то и в чужбина няма да ставаш за каквото и да било. Това, че местоположението се променя, не означава, че и ти се променяш “by default”.

Англия ме накара, също така, да осъзная, че образованието в България до 12ти клас е, може би, едно от най-добрите, поради голямото обогатяване на общата култура заради многообразното изучаване на предметите, стига да решиш да разлистиш учебника и да отидеш на училище. В Англия, например, гимназистите си избират няколко предмета, които да изучават според интересите им, което определено ги поставя в една рамка. Да, българите сме с по-добра основа, от доста друг студенти, които не са учили различни науки, дори и на елементарно ниво. Следователно, следкато си заминал, не трябва да падаш духом и да се оправдаваш, а да се бориш и да завършиш започнатото, защото най-малкото, конкуренцията веднага ще те изяде. Ако в България си някой, то в чужбина си абсолютно никой.

Тайната на успеха е да си по-добър от другите, това е. Тайна, която важи през целия ни живот и ни води към висотите. Ако се бориш, ако успяваш да изпреварваш другите и да си по-добър от тях, ако желанието за успех те води, то няма какво да те спре да успееш където и да си.

Ще завърша своята история с наблюдения като кажа, че дори и обслужването в Англия, например, е прекалено прехвалено. И тук се случва сервитьорите да не се отнасят така, както етикета позволява. Искам да обърна и внимание на хората по улиците, които са толкова вглъбени в себе си, в собствените си проблеми, че сякаш не забелязват света около тях. А, и да, много правила има в Англия, и често в България ги даваме за пример, но повярвайте ми, това не е начин, по който се живее нормално, хората не сме животни за дресиране. Тези правила превръщат индивида в робот.

Моят съвет е да не бъдете толкова рязки и категорични в решенията и мненията си. Никога нищо не е така, както изглежда отстрани. Идеята, че в чужбина може, а в България не може, е някакъв вид оправдание, а с оправдания човек не стига надалеч. Някои от хората в чужбина обиждат родината си, но им е и мъчно за нея. А как обиждаш нещо, за което милееш? Това е все едно да обичаш някого, но и в същото време да го обиждаш…

logo21

3 Responses

  1. Rossen Stoyanov
    | Reply

    Въз основа на опита си на човек следвал на две различни места с различна академична среда (така че мога да направя сравнение) бих искал да изразя несъгласие с поставянето на акцент върху личните качества – да, ако си много талантлив и много силно мотивиран може би наистина няма значение къде си, но ако си по-малко талантлив и по-малко мотивиран, към които спада мнозинството хора, то тогава една академична среда на по-добро ниво може да се окаже много важна. Има много истина в приказката “Ако се окажеш най-умният в стаята, то тогава си в грешната стая”, а за съжаление динамиката на икономическите (изключително ниско заплащане) и социалните (масова емиграция на най-талантливите и будните) процеси в страната през последните 27 години доведоха до това нашето висше образование да се превърне, според мен, в “грешната стая”.

  2. Иван
    | Reply

    Извинявай, би ли обяснила това изречение, защото не мисля, че го разбирам: Казва, че е било много хубаво или че е много хубаво, но не крие и това, че й харесва и тук.

    Благодаря 🙂

    • ylukova
      | Reply

      Да. Контекста е свързан с това, че тя пътува доста и че живее в чужбина (Лондон). “Било много хубаво” се отнася за екскурзиите й, “че е много хубаво” се отнася за мястото, на което живее в момента, с “че й харесва и тук” се визира България, която е нейната родина.

Leave a Reply