България vs West. Калина Герасимова

with No Comments

Име: Калина Герасимова

Университет: УНСС

Специалност: икономика и човешки рисурси

Година: първа

943821_1249519178398085_2709061836374649062_n

 

Рубриката си има своите студенти от чужбина, има си и един чужденец в България за 5 месеца, но й липса някой от България. Липсва й студент от български университет да каже какво е, що е, така ли е наистина както е по новините и както се разказва по легендиде. Да, разказите за УНСС приличат повече на митове, легенди и спекулации. Прекалено са ужасяващи, за да са истина, но пък нека видим.

Калина е моя приятелка от 8ми клас. Тя е пимер за онзи дванадесетокласник, който нямаше никаква представа какво иска: какво иска от живота, от бъдещето, къде иска да учи, какво и всякакви такива неща, които, ако трябва да сме много честни, масово деветнадесет годишните не знаят. Но пък Калина реши, че щом не знае какво иска, ще е по-добре да остане тук и да реши, а не да замине и да вземе решение за няколко хиляди евро. Разумно. Но въпреки това доста хора я упрекнаха. Да, това са mainstream хората, на които яко им пука какво ще си помислят другите за тях, а в случая, да кажат, че учат в чужбина е супер важно, без значение, че учат в незнайно село, в по-незнаен университет.

От Калина разбрах, че най-хубавото в УНСС е, че много бързо те кара да разбереш какво искаш от живота и често те кара бързо да събереш багажа. Но пък и УНСС показва, че ако си надъхан и не ти пука много за заобикалящата те среда, можеш да се оправиш, не е толкова обречено. Но пък нека видим Калина какво точно може да каже, а не аз да преразказвам:

Аз съм Калина и да, останах в България, не зщото заставам зад идеята на такаа нашумелия псевдо БГ патриотизъм или наложената от години “мода” да се учи в чужбина. Аз смятам, че висше образование и квалификация съществуват не само, единствено и непренно там, някъде в света, но не и тук. Възможност и поле за изява за амбициозния винаги е имало, въпросът по-скоро е дали ние сме такива?! Дали заминавайки или оставайки тук, не отиваме някъде за да клатим крака още 4 поредни години за въпросния “престиж” или за това да се каже “да, ето, той/тя има диплома, браво!”.

Аз обичам България, но нещото, което в същото време ме отвращава и силно ненавиждам са масата хора в страната ни, байганьовщината и балканския манталитет. Това представлява и моят университет – УНСС. Той е умален модел на нашето така обременено и закостеняло общество. Една представителна извадка на “младите”, а в същото време така преждевременно остарели в мисленето си хора, изгубени в отегчението на ежедневието и битовизмите. Това е масата. Те не вярват в себе си, във възможностите си и в бъдещата реализация, а в това, че “държавата и системата са гадни”. За тях всичко занапред е ясно и предопределено, затова “има ли смисъл да се хабим?”, както често казва един мой колега. Студентите в УНСС (повечето) са хора без амбиции и идеи за себе си, нехаещи за бъдещето и това какво ще застане зад тях след време, когато вече не са на 20. Невежество и мързел, това е заразата витаеща сред студентите в тази институция. Тук времето е спряло, а процесът на прехода от социалистическо към европейско образование е сложен някъде там на пауза. Двадесет и осем години без промяна. Баба ми, бивш началник-учебен отдел, това лято дойде и възкликна с умиление “Та то си е същото!”. Остарели кабинети, коридори, ухаещи на белина – същото, както само преди 28 години.

На никого нищо не му се прави или пък работи. Тук идва и спойката между студенти и професори. Една цел, един мотив – колективна симулация на работа и някакъв вид пасивна дейност. Неведнъж лекции или упражнения не са се състояли или се минава така: “Колеги, само 20 минути да минат, правете си нещо тихо и може да си тръгвате”. На това се натъкнах аз за този семестър и почти половина.

Легенди и истории – много. Сигурна съм, че всеки учещ тук би могъл да разкаже нещо колосално. Относно мита и мистерията около изпитванията и оценките, аз още не съм се сблъскала с предложения на пари или купени изпити, затова не мога да кажа нищо. Но пък има доста скъсани, но пък и много поправки. Трудно е да прекъснеш в УНСС.

Не всичко е черно или само бяло. Не бих искала да оспорвам и забравям да отбележа факта, че тук срещнах хора, които са отдадени и посветени на работата си, достойни професионалисти, професори и доктори, останали да защитават името на университета зад идеята за едно по-добро образование, но уви това май не е достатъчно, има нещо сбъркано в поколението или и аз не знам какво.

 

Докато четях историята на Калина се сетих за книгата на Владислав Тодоров “Дзифт”, много ми звучи като нея. Има нещо много булевардно в историята за УНСС, нещо черно, нещо социалистическо и нещо доста пародийно. Е, поне Калина няма съдбата на Молеца и тя ще се отърве от тези лайна, богомолки, молци и кафези. Тя реши вече и ще замине да учи графичен и интериорен дизайн в Милано. Нека си запишем: минус още един млад, потенциално работещ българин.

logo21

Leave a Reply