България vs. West. Емили Машева

with 2 Comments

Име: Емили Машева

Университет: King’s College London

Специалност: Business Management

Година: първа

10003920_831537063526715_768202076_n

 

С Емили с епознаваме от близо десет години и през всички тези години тя знаеше, не мечтаеше, да учи в Англия. С перфектната си диплома беше повече от ясно, че тя ще замине да учи в чужбина. Още октомври/ноември месец я помолих да напише какво е това чувство да постигнеш вечната си цел. Тя каза това:

Често си представях живота ми точно тук, където съм- в големия град, изпълнен с безброй възможности, различни хора, сбъднати мечти, разбити сърца. Стъпвайки на английска земя обаче си зададох въпроса: “Какво правя тук???”. Замислих се за далечната България, близките приятели, истинската любов, сутрешните мекици всяка неделя, миризмата на обгорели дърва в старата къща на баба. Но ето ме тук, Лондон ме зове, а всичко останало е зад гърба ми…или поне за известно време. Приех новото си “аз” и поех по пътя, който дълго мечтаех да извървя.

Кингс се оказа повече от очакванията ми. Нови хора, предизвикателства, амбиция, мотивация, реализиране на мечти. Вярвам, че името не е всичко и знам, че всичко е в моите ръце и от мен зависи докъде ще стигна, какво ще постигна, какво ще направя за моето бъдеще. Вярвам също, че дали тук или в България аз съм тази, която определя посоката, в която ще вървя. Лондон ще ми даде възможността да постигна много, ако го желая, ако работя усърдно, всичко останало са просто детайли. А може би догодина ще се озова в Барселона или един от многото градове из цял свят, които програмата ‘one year abroad ‘ми позволява.

Първата година в унивеситет трябва да е най-лесна , нали така? Или поне така са ми казвали. Е, не е лесно, но може и много по-тежко да бъде. Искам да направя това, за което дойдох, а именно да докажа на себе си, че няма невъзможни неща и че с желание всичко се постига (колкото и банално да звучи). Всеки постига своето, моето сега го изживявам!

След повече от 2 месеца тук аз знам какво искам- да успея, да довърша започнатото, да се гордея с резултата. Оттук….съм само напред и нагоре. И ако някои от вас се припозна в този кратък текст, то значи вие със сигурност сте от онези мечтатели, тръгнали по трудния път в живота. Но не спирайте, защото всичко зависи само и единствено от вас.

Обаче аз не го постнах. Няма точна причина, просто не го. След два месеца с Емили се видяхме и тя ми разказа следното нещо, по-различно от писанието й преди 2 месеца:

След като ноември се прибрах за малко в България, представите за бъдещето ми леко се промениха. Вкъщи беше по-хубаво от всякога, приятелите, любовта..всичко онова, което липсва в Лондон. И тогава осъзнах, че нямам желание да се връщам там, че искам да се прибера вкъщи. Ноо все пак се върнах в Лондон и всичко вече беше различно…дните минаваха по-бавно, времето ставаше по-гадно, пътят до университета по-дълъг, а желанието да се прибера по-голямо. Всичко беше различно, а мечтата започна лекичко да избледнява. И след краткото време, прекарано в България бях сигурна поне за едно нещо. След като завърша искам да се прибера, да се реализирам тук, да бъда сред близки и приятели, да бъда у дома. И не ме разбирайте погрешно, в Лондон е чудесно- хиляди красиви места, хора от всички краища на света, неограничени възможности…но не е и няма как да бъде дом. Или поне за мен.

 

И сега седейки в самолета за България осъзнавам за пореден път нещо. Да, може би много млади хора бягат и избират образованието навън, възможностите на чуждата страна, но съм сигурна, че малко са тези, на които не им залипсва дома. Може би, защотото за първи път се срещам със суровата действителност или защотото още не съм съвсем наясно с бъдещите си планове…но желанието да не се прибера повече, да изградя семейство навън, да се реализирам в друга държава..това желание започна да изчезва, да се губи. И знам, че колкото и да бягам, нещо пак ще ме дърпа, но не назад, а просто към един свят, с който трудно бих се разделила-дома.

Това е Емили и тя е една от гледните точки, които ще представя. Тя е пример за това, че реалността е винаги по-различна от представата. Но Емили няма да се откаже и ще довърши това, което е започнала с много упоритост и мечти, защото дори и мечтите да не се препкриват с реалността, то те са това, което ни крепи и бута нагоре.

Не забравяйте, че всички хора са различни, всички виждат и разбират света и живота по различен начин. Няма една истина. Има около 7 милиарда хора на планетата, което прави 7 милиарда мечти, съдби, личности. И нито една досущ като другата.

Снимки: Личен архив

logo21

2 Responses

  1. jon doe
    | Reply

    На бързо – от 5 години съм в Англия, дойдох за да уча, останах за да работя.

    Като човек минал по подобен път мога да кажа, че впечатленията и намеренията на Емили съвпадат до голяма степен с тези на 90% от българите които съм срещнал в Англия, включително и с моито. Първоначалнота амбиция и стремеж преминават в болезнена носталгия след първите няколко месеца.. и това е съвсем нормално. Но и носталгията минава. Живота в Англия се превръща в рутина, а прибиранията в България в най-голямото удоволствие.

    Кратък съвет – знай, че България ще е винаги там, винаги ще е твоя дом и винаги ще те посрещне с отворени обятия. Затова се опитай да възприемеш живота в Лондон като една дълга екскурзия, която ти дава шанса да се запознаеш с безброй различни хора, да посетиш безброй уникални места, да опиташ безброй различни индйиски кърита и да докажеш на себе си, че можеш да се справяш сама.

    Даже съм сигурен, че накрая Лондон ще ти липсва.

  2. Az
    | Reply

    Zdravei , prochetoh kakvo si napisala i az iskam da ti kaja che ucha ot 4 godini v international highschool i sum bila v razlichni durjavi i tazi godina mi predstoi da zavursha i vseki put kogato se pribera v bg si kazvam tuka e tolkova po gotino , horta sa tolkova blizki i lubimi , ezikut , hranata dori bulgarskata prostotiq mi se vijda mila no ne sujelqvam i za moment che ne jiveq v bulgaria veche zashtoto purvo da v nachaloto e trudno , nqma da ti otneme mesec-dva ami moje i godina – dve za da se pochuvtvash v chujbina kato u doma si , kato se opoznaesh s horata , kulturata , kato se pozdravqvash s prodavachkata v magazina vseki den kato si kopuvash kafe , kato kazvash zdrasti na susedskoto dete i malko po malko pochvash da se chuvstvash seedno si vkushti i osuznavash che ”u doma” e navskqude kudeto se chuvstvash komfortno i si prekaral izvestno vreme… Zashto ne sujelqvam che ne jiveq v bg? Ami zashtoto bulgaria e edna strashno limitirana durjava , nqma chujdenci koeto pravi bulgarina malko kato kon s kapaci , mnozinstvoto ot vuzrastni hora e nacupeno i vse qdosano , chengetata vmesto da ti pomognat shte gledat da ti napravqt gadno, nqma mnogo raznoobrazie i e pulno s unikalno prosti nepriatni kvartalni batki s nisko povedenie koito kato vidqt nqkoi s rasti shte otidat da go prebiqt… Ima i mnogo plusove razbira se no ti kazvam zashto se radvam che ne sum v bg. SUshto taka chujbina mi otovori ochite i me napravi tolkova po meka i lubiashta i mila ot kolkoto bqh v bulgaria , nqkak si horata sa po meki i kulturni i me nauchiha mnogo … razbira se zavisi dota ot durjavata no shtom jiveesh v london tam ima vsqkakvi hora taka che zavisi s kakvi hora shte se zaobikolish i na kakvo mqsto si popadnala… Kakto i da e , spored men e vupros na vreme da sviknesh i da se pochuvstvash kato u doma si :)) Sujelqvam che pisha na latineca no s bg klaviatura mi e mnogo trudno da se oopravqm a i kakto ne jiveq v bg ot izvestno vreme pravopisa malko mi kuca 😀 Peace off

Leave a Reply