България vs. West. Едмон Дандес

with No Comments

Име: Едмон Дандес или козата, или майка ти, или El Cabron

Университет: Трето Весело

Специалност:  Как да лъжем хората, че се нуждаят от неща, които реално са пълни боклуци + как да командориш хората (Маркетинг и Мениджмънт)

Година: завършено

deJ4Eryk

След предния пост рубриката може да се похвали и с пример от типичен български университет, но все още й липса нещо и това е някой, който е завършил. Е, представям ви Едмон Дандес или онзи, който пише в https://elcabronblog.wordpress.com, или ако все още не се сещате кой е той – това е момчето, което няколко пъти каза “Ебал съм й майката на тая държава” и предизвика фурор в интернет. И докато обясняваше как е заминал, той се и върна за кратко, както се надява, и ме кара да се чудя дали изобщо човекът като индивид може да “ебе майката” на някоя държава или света като цяло, или по-точно става обратното?!

Принца на Маскара от миналото сам поиска да напише своето мнение по темата България vs. West, да разкаже за живота след университета, България и Запад.

Макар, че не съм прекарал 4 стандартни години като студент в чужбина, прекарах достатъчно време в 4 различни,големи Европейски държави. Известно време
като студент,известно време работих по специалността си след завършването ми. Срещнах се с колосално количество студенти, пък и като всеки
средностатистически човек, самият аз познавам стотици студенти, както тук, така и на Запад. Като всеки първокурсник, и аз си мислих, че знам всичко.

Мислих си го до края на първата година. От 2-рата ми година нататък, знаех, че нищо не знам. Сега, като цяло ще наблегна на това, което се случва
на Запад от София. Иначе тука всички си го знаем. Ако учите в УНСС, НБУ или нещо подобно – спрете да четете, отидете в JetCredit, дръпнете 4 000лв
кредит и си купете дипломата. Ако държите да имате хартийка, която може и на paint да ви направя.Няма нужда си губите 4 години от живота.
Нито ще ви научат на нещо, нито някой в тая държава го интересува какво сте завършили. Вие си знаете, кварталният клошар е висшист, ама пожарогасител
е Министър Председател на държавата. Щом един пожарогасител, изпитващ трудности да слага ударенията на правилното им място заема такъв пост, то навярно
ще проумеете, че за да “успееш” в България, диплома не се иска. Може и без завършен 12 клас да минете като цяло. Зависи …

Какво става обаче отвъд Мордор? Еми … За да обясня най-кратко и най-точно наблюденията си, ще разделя престоят в чужбина в 4 точки –
Психическа настройка, носталгия, способност за учене и реализация.ТА …

Първият челен сблъсък си е кацането на летището, лутането до квартирата и обиколката на университета. Осъзнаваш, че си на ново място, с напълно нови
хора и ти предстои да започнеш нов етап от живота ти. Всичко хубаво, стига обаче да не си се балканизирал твърде много. В зависимост от случаят, може
да си някъде без нито един познат, може да си заедно с други приятели, а пък може и цялото ти семейство да е около теб. От това зависят много неща.
Не всеки е свикнал да си пере гащите. Не всеки е свикнал да стои сам в стаята си. Основният проблем е това. Изведнъж излизаш от семейното гнездо
и се приземяваш в съвсем нов социален балон. Със съвсем нови грижи, задължения и тревоги. Не всеки го понася, но това изцяло си зависи от човекът.
Някои имат всички удобства, финансова независимост и пак им е кофти. Други пък нямат нищо, но пък се справят идеално. Зависи от случая.

Носталгията … ех, на кой не му липсва свинщината в Събота вечер, баницата на баба, лежерните кафенца и като цяло айляшкият живот?
Всичко си е наред на Запад … само, че липсва това. Ако си мислите, че Българите са студени хора, то поживейте малко в друга страна. Привидно са
по-добри. Всъщност обаче, знаят просто как да дават вид, че им пука за вас. Иначе не се тревожете – навсякъде в Европа ни имат за идиоти, а вие няма
да промените мнението им. Някои студенти се прибират по 5 пъти в годината, някои биват заточени на майната си с години, поради чисто финансови причини.
Отново, зависи от случаят. Всеки би го приел различно.

Принципно, за да завършиш 12 клас в България не е нужно нищо. Може да не ходиш на училище, може дори да си аутист, може да си психично болен, НО ВИНАГИ
ИМАШ ШАНСА ДА ЗАВЪРШИШ. Казвам го, понеже съм завършил с хора, които не можеха да четат, един аутист и още един човек, който дори не бях виждал от 9-ти
до 12-ти клас. Няма невъзможни неща в милата ни родина.Българското училище си е чист цирк, който не бива да се взима насериозно.
Проблемът е, че няма как да свикнеш да учиш и да си го набиеш в главата като навик.Сега … в чужбина е малко различно, поне на повечето места де.
В Англия като цяло е същата история. Стига да отделяш по 20минути на ден и да не си ментално изоставащ – ще завършиш. Все пак, когато плащаш
на Х университет по 9 000 паунда на година, въпросният университет не иска да прави живота ти много гаден, защото видиш ли може ти писне.
Заминете ли да учите в Дания, Холандия, Германия,Австрия … е там вече се учи, а социалният ви живот като цяло ще изчезне. Но, наистина ще
научите каквото искате.

Сега, последната и най-вълнуваща част! Какво ще правиш, сине майчин, когато дойде денят в който си хвърлиш шапката във въздуха и в краткото време,
което отнема на гравитацията да я свали на земята, осъзнаеш, че купона е свършил и трябва да си търсиш работа. Е вариянтите са няколко …
Или се връщаш в милата родина и започваш работя някъде за феноменалните 500 евро и съжаляваш за изборите ти в живота, или започва мъчният процес
по намиране на читава работа в чужбина. В това отношения, разликите са малки. Когато си платиш наема, билетчетата за транспорта (които тук поне си ги
спестяваме), разликата в крайната сума, която слагаш в джоба си, не е кой знае каква. Пък и примерно, ако си завършил в Англия, когато започнеш работа,
автоматично започваш да изплащаш кредита си от 36 000 паунда. Което не е добре. Като цяло сме преебани.

За заключение мога да кажа следното: Идеята за висшо образование не е по моя вкус. Освен ако цял живот не искате да стоите на един стол, пред компютър,
от 9 до 5:30. Не е особено вълнуващо, няма особен шанс за забогатяване.Рутината е кофти тръпка.
В крайна сметка, всеки е свободен човек и може да си прави каквото си иска. Ако искате заминавайте, стойте, правете каквото си искате.
Историите са ни различни, възможностите и умственият капацитет също.
Моята реалност е различна от твойта.
Преценявай сам за себе си.

logo21

 

Leave a Reply