Откритието с Хари Тахов

with No Comments

Непрестанното ми любопитство и търсене ме карат да ходя на едни „експериментални“ стажове, както аз ги наричам. За последните три години съм се озовала на какви ли не места, от какви ли не индустрии, с какви ли не хора.

Шокът от последния ми стаж е голям. За първи път реално се сблъсквам с хора, които не търсят смисъла, приемат всичко черно на бяла, без много излишни въпроси. Хора, които не мечтаят и нямат амбиции, комфортно седнали на комфортните си столове и комфортно се наслаждават на комфортния си живот, който е толкова безцветен, че нито е бял, нито е черен, нито е сив, ами си е напълно прозрачен. А на човек като мен това му действа безкрайно депресиращо и понякога падам в една дупка, но за жалост не попадам в страната на чудесата като Алисa, а в страната на реалността.

Слава богу, че някак си успявам да се съвзема и да избягам от тази пуста реалност. Често в такива моменти се опитвам да се сетя за хора, на които животът им е шарен, разнообразен, за хора, които са различни и изпълнени с живот, които не просто съществуват, а истински живеят и се опитват да грабнат колкото се може повече от живота. Сещам се за хора като Хараламби Тахов (Хари), за който преди мноооого време бях писала. По това време Хари учеше моден дизайн в колежа FIDM в Лос Анджелис. Но много неща около него се промениха за последните две/три години.

Нека да започна от това, че Хари дори не завърши  колежа за мода. Защо ли? Ами защото той усети, че няма нужда от някакъв професор, който да му казва как неговата дреха трябва да изглежда и какъв дизайн да има. Всъщност, въпреки големия талант на Хари, на него хич не му вървеше в рамките на системата. Той мисли извън рамки и системи не му трябват, за да успее. Към днешна дата, Хари има онлайн магазин, в който продава дрехите си със собствен бранд, щампите на дрехите и обувките са изцяло авторски изпълнени от Американски фабрики за платове, както и аксесоари изработени от полускъпоценни камъни които се купуват от звезди и тийн идоли като Фабио Рабелло, Шака и Танна.

В този параграф ще разкажа за един нов и мнооого дълъг параграф от живота на Хари, който все още се пише или по-точно се режисира. Напускайки колежа по мода, Хари решава да се отдаде на една своя стара мечта – да продуцира и режисира филми. Казвам стара, защото той винаги е искал да учи режисура, но му е липсвала вярата в себе си, мислил е, че няма да успее и че не е достатъчно добър. Затова и решава да учи мода, защото е сигурен, че е много добър и грешка трудно може да има. Но комфортът го депресира и осъзнава, че нещото, което ще го направи истински щастлив е да предизвика страха и несигурността. И го прави. В момента Хари учи в The Los Angelis Film School в Холивуд. И разбира се, че неговата мечта е да стане филмов продуцент и негов филм да вземе Оскар. И защо да не? Та нали човек има свободата да мечтае, а ако мечтите не са налудничави, то какъв е смисълът от тях?!

Надявам се, а и знам, че някога Хари ще има свой собствен филм, но знам, че със сигурност неговият живот е един Холивудски филм. И точно защото той дръзва да напусне комфортната си зона, животът му се завъртва на 180 градуса и му се случват неща, за които дори не е мечтал. В момента той живее в Холивуд, съквартирант му е Celebrity, който е млад американец, играл във филма “Chasing 3000”, има собствено телевизионно шоу за звезди и също се изявява като модел. Хари също се опитва да работи като модел от скоро. Джо Симпсън, бащата на Джесика Симпсън, се свързва с него, за да стане модел в неговата агенция още докато учи мода. В момента Хари има договор с агенцията на Симпсън, която работи с големи модни къщи като Gucci и Versace, а той вече има зад гърба си реализиран проект –  лице е на кампанията Safe the Surf, която има за цел да изчисти океана от пластмасовите отпадъци. А Sony Pictures Animations наема Хари като промотиращо лице на филма „Хотел Трансилвания 3“, за да го рекламира на гей парада в Лос Анджелис.

Хари ме кара да вярвам, че страната на чудесата съществува. Просто трябва да се мечтае, да се поемат рискове и да си смел, за да напуснеш комфортната зона. Но най-вече, че човек трябва да вярва в себе си и да не позволява системата да го смачка. Най-важното в края на деня е, че си се опитал, че си търсил смисъла и че си дръзнал ти сам да го създадеш. Защото кои са живите хора? Лудите, тези които мечтаят, тези които не искат да са като другите, тези които не седят на един стол, влезнали в матрицата, тези които не живеят ден за ден, а за живота и за след него. Защото смисълът в живота има много пътеки, за всеки е различен, но сякаш началната и крайната точка е щастието. Смисълът вероятно е и в това да създадеш нещо, което да има ценност, което дори и малко, да промени света към по-добро, което да помогне на хората.  И най-вече смисълът е да изживееш своя живот така, както ти искаш,  така както Хари не се отказва от своите мечти, преследва ги и не го интересува както ще кажат хората. И може би за много хора това е напълно неразбираемо. Неразбираемо е, защото е различно и защото е тотално извън рамките. Не е счетоводство, не  е финанси, не е право, не е медицина. Следователно не е нищо. И точно заради това толкова хора са нещастни, защото не са успели да излязат извън рамките или никой не им е помогнал да го направят. И защото винаги съм мислила, че човек нищо не постига сам, то мисля, че е много важно да спомена, че бащата на Хари е дизайнера Юлиан Тахов извстен с култовите си интериори в над-четиридесет държави по света и съпругата му Ирена Тахова, които познавам и знам колко важно е за тях техните деца да бъдат щастливи и как винаги са вярвали във всяка една тяхна мечта и са ги подкрепяли до края и след него. Те никога не отрязаха техните крила, а напротив – забучват по някое и друго перо, за да могат да летят по-нависоко.

Благодаря ти, Хари.

Бъдете като Хари.

Leave a Reply